Археолози разкриха цялата западна крепостна стена на антична Бонония

Осмият археологически сезон на проучванията на антична Бонония е пред своя финал. Екипът, работещ на обекта, е разкрил цялото трасе на западната крепостна стена на Бонония, на западната порта, на кула номера 8 и 10, проучен е крепостния зид, достигащ на места височина от 4 до 5 метра. Това съобщи днес ръководителят на екипа доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт при БАН. 
И през този археологически сезон в Бонония са намерени много находки, което е обяснимо предвид дългата история на град Видин. На практика археолозите на обекта проучват 21 века история. До момента са открити над 500 монети – от Римската епоха, Късната античност, Средновековието, Видинското царство и от Османския период. Открити са и цели керамични съдове и други находки, които са с добра експозиционна стойност и подходящи за временни изложби и за постоянна експозиция, уточни доц. Димитров. 
Разработена е дългосрочна работна програма, която предвижда до две-три години да бъде завършено цялостното археологическо проучване на обекта. В момента във Видин могат да се видят средновековната крепост „Баба Вида“, Османското кале, но от римския град, който е бил един от най-големите в Северозападна България – втори по големина след антична Рациария, няма никакви видими останки, които туристите да могат да посетят.
В момента археолозите  разкриват цялото трасе на западната крепостна стена, западната порта на града и две кули – Кула №8 и Кула №10, които са до голяма степен вече проучени. Най-ценното е, че запазеността на автентичния крепостен зид е на места четири метра, при слизане в дълбочина - до пет метра височина, отбеляза доц. Димитров. Той допълни, че на обекта има автентична крепостна стена, най-голямата в България от всички епохи, четири метра широчина на крепостния зид, кули с десетоъгълна форма и диаметър от над 20 метра, нещо което туристите ще  могат да видят и посетят.
Археологическото проучване е само първата стъпка, е категоричен доц. Димитров. Неговите и на екипа му очаквания са, че за два-три сезона ще бъде завършено проучването на обекта, макар че е трудно да се каже с точност. Причината е, че историческите пластове в Бонония са едни от най-дълбоките в цяла България. Първите разкопки са отпреди 60 години, когато видинската археоложка Йорданка Атанасова открива находките от 1 век – известната глава от статуя на Нерон, на шест метра и половина дълбочина. В момента разкриването на крепостната стена на Бонония е достигнало на четири метра дълбочина от съвременния терен, намиращ се в центъра на Видин. Тоест, освен разкриването на структурите в план, трябва да се работи и в дълбочина още поне два метра от това, което е в момента, каза доц. Димитров.
Той подчерта, че много е важно по проекта за реставрацията и социализацията на този античен паметник да започне да се разработва още през следващата година, защото тези запазени архитектурни структури, които се разкриват, имат нужда от бърза реставрация, за да не нарушат.