Незрящ младеж се включи в пробег в Северозапада

Незрящ младеж участва в пробег в Северозапада.
Виктор Асенов е на 27 години и обича бягането, планините и пещерите. Той е незрящ и доказва, че границите са тези, които сами си поставяме. Търси нови изживявания, защото казва, че човек трябва да бъде изваден от зоната си на комфорт, за да се развива.
"В края на ноември участва в пробег в Белоградчик, а преди това и във Врачанския Балкан, разказва Александър Александров", организатор на събитието.
"Седмица преди "Белоградчик рън" имахме събитие във Враца. Казваше се "Вратцата рън". Там трасето е много трудно и технично - много сериозна пътека с много сериозно изкачване, което е предизвикателство и за хора, които виждат да се справят с това нещо", разказва Александър Александров.
Емил Бояджийски, познат от баскетболния отбор на Видин, в недалечното минало придружава Виктор по трасето.
"Когато разбрах, че Виктор има нужда от съдействие, не съм се колебал. Помогнах му", категоричен е Бояджийски.
В ежедневието Виктор се придвижва с помощта на своето куче водач, но за бягането в планината има нужда от придружител.
"Аз се занимавам с всякакви аутдор дейности, ходене по пещери. Не говорим за облагородени пещери като Леденика, Магура и подобни, а говорим за необлагородени пещери. Сега съм се запалил по бягането. Винаги съм обичал да тичам, да съм бърз. Горе в планината винаги гледам да съм първи, да съм бърз, докато моята жена е по техничните терени, където трябва сръчност, да си по-умел в тези неща. Аз обичам място да дръпна, да се тича напред и да бързам. Винаги се придвижвам с куче водач, единствено по бяганията сега се придвижвам с партньор, защото в момента няма куче, което да може да тича така. В чужбина има такива кучета. Дори има бягания за незрящи, но в България кучетата не са свикнали, а и нашите терени не позволяват бягане. Терените ни са доста тежки. Дори един парк не толкова равен както трябва да бъде, както е в чужбина - равен, гладък асфалт. Парковете ни са като пресечен терен, за съжаление. В парковете както в България, така и в чужбина това, което е проверено и работи - човек бяга с една лента на около 10/15 сантиметра. Може и малко по-дълга да бъде. Единият я хваща или я връзва около китката. По този начин бягаме по широки пространства - алеи, където могат да минат двама души. При тесните маршрути, каквито са в планината, макар че в планината също има места, където можем да тичаме с лента, например на "Белоградчик рън" половината трасе беше бегаемо по този вариант, защото бяха широки черни пътища, а при местата, където е тясно, той хваща отпред едни щеки, аз ги хващам отзад и бягаме един зад друг", разказва Виктор.