Влезе в сила забраната за внос на стоки от Украйна

За периода от днес до 30 юни 2023 г. на територията на България няма да бъдат допускани определен брой стоки с произход от Украйна. Решението на Министерския съвет е от заседанието на 19 април. 
Забраната се отнася за над 20 стоки. Сред тях са: мека и твърда пшеница; пшенично брашно; семена от слънчоглед; слънчогледово масло; царевица; пчелен мед и пчелни продукти; сурово мляко; сухо мляко; млечен концентрат; орехи; лешници; яйца; птиче месо; свинско месо; овче и козе месо; ръж; ечемик; овесени ядки; сорго; елда; нишестета, инулин, пшеничен глутен; соя; ленено семе; рапица; вино; винен оцет; етилов алкохол.
Забраната няма да бъде прилагана за транзитнопреминаващите стоки през територията на България, в случай че партидите са в специализирани транспортни средства, запечатани и пломбирани на границата, без да се допуска разтоварване и претоварването им на територията на страната ни. Забраната не важи и в случай че в декларацията, придружаваща пратката, се декларира, че крайната дестинация на товара не е Република България.
Правителственото решение отчита необходимостта от обезпечаване транзитното преминаване през коридорите на солидарността на доставките от жизненоважни храни за най-нуждаещите се в трети страни.
Временните мерки за ограничаване на вноса на зърна и маслодайни култури от Украйна ще доведат до фалит на преработвателни фирми в България, е становището на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България, разпространено от Българската стопанска камара.
Преработвателната индустрия не може да осигури необходимия слънчоглед само от българския пазар и следващите от това икономически последствия са намаляване на генерирания БВП от сектора, затваряне на предприятия, работа на намален капацитет, намаляване на наетия персонал и др., се посочва в становището. При прилагане на тези ограничителни мерки за по-дълъг период сме изложени на сериозен риск от спиране на производството и неизпълнение на търговски договори, поради липса на суровина и невъзможност за планиране в стандартния за индустрията 3-месечен период за осигуряване на продукция, обясняват от сдружението. Според организацията ситуацията ще доведе и до хроничен недостиг на слънчогледово олио за вътрешното потребление, вследствие на невъзможността на производителите да работят при недостиг на слънчоглед и съответно – покачване на цените за крайните потребители, както и до нов ръст на инфлацията.
Забраната за внос на слънчоглед ще пренасочи украинския слънчоглед към западноевропейските страни и България ще загуби традиционни експортни пазари там, а производството на българските преработватели ще отиде в трети страни, които са ценово най-чувствителни, смятат от сдружението. 
От сдружението предлагат в рамките на разрешеното транзитно преминаване на слънчоглед за износ да се допуска и преработка при пълна отговорност, отчетност и текущ контрол на преработвателните предприятия за износ на 100 процента от произведените с украински слънчоглед продукти. 
Утре ще стане известно дали ще има общоевропейско решение, което ще отмени националното. Министър Явор Гечев ще участва в Съвета на министрите по земеделие в Европейския съвет. По време на заседанието се очаква да се проведе и дискусия за пазара на селскостопански стоки.
Европейската комисията предложи на онлайн среща пакет мерки за разрешаване на ситуацията на пазара със селскостопански продукти в България, Полша, Словакия, Унгария и Румъния. Той включва ограничаване на вноса на 4 продукта, както и списък с други стоки, които да бъдат под постоянен мониторинг и при необходимост включени в забраната. Министър Гечев обясни в предаването „Панорама“ на БНТ , че се очаква Европейската комисия да предложи пакет от мерки, който засяга четири основни култури – царевица, пшеница, слънчоглед и соя, чийто внос от Украйна да се забрани до 5 юни. „През това време, ако имаме отпушване на пазара, ще можем да вдигнем сами бариерата. Можем напълно да се съобразим с европейското решение и да махнем националното. Винаги сме казвали, че ЕС трябва да е монолитен и трябва решенията да са европейски“, отбеляза той.