Като магистрат с тридесетгодишен опит аз не разбирам правото така. Не смятам, че законът трябва да бъде врата в полето, която силните на деня заобикалят, а останалите са длъжни да минават през нея. Това не е върховенство на закона, а диктат на властимащите върху народа. Като прокурор винаги съм се противопоставял на това неравенство. Няма да променя мнението си и сега.
С годините обаче осъзнах и нещо друго. Нещо, което никой не казва на глас. Проблемите на българското правосъдие не се намират в съдебната система. Всички те произлизат от Народното събрание. В продължение на десетилетия парламентът приема некачествени, а понякога и откровено лобистки закони. Законодателството е нетрайно, а често и противоречиво. Няма как да не спомена и за политическата квота във Висшия съдебен съвет, благодарение на която политиците кадруват и прокарват влиянието си.
Сега искат да променят Конституцията отново с клишето “реформа” само за да овладеят прокуратурата и съда и да могат да крадат от народа безнаказано.
Днес заявявам пред Вас, че прокуратурата вече е затворена страница за мен. Не виждам път назад и искам да бъде ясно, че това не беше мой избор - просто така се стекоха обстоятелствата. Аз обаче си оставам магистрат по душа, защото това е призвание, което не върви с поста, то се носи в сърцето. Обещавам Ви, че и занапред ще продължа да се боря за правосъдие. Ще го правя по друг начин и с други средства".