Цветан Цеков: Да се внасят плодове и зеленчуци в България граничи с абсурд

Българското земеделие трябва да се прави с ум и сърце, за него да се говори откровено и с воля, да се отстранят случайните хора, дошли само заради субсидиите. Това обаче е дълъг процес, който няма да приключи скоро, а дотогава – успешният земеделец се справя ... въпреки държавата. Мнението е на Цветан Цеков, производител на ябълки, един от домакините в деня на отворени врати, с който биопроизводителите отбелязаха европейския ден на биопроизводството.
"Това е един завод, който обаче няма покрив", добави той, чиято градина е в село Радотина край Ботевград.
Ако за иновации в земеделието у нас се заговори отскоро и голяма част от фермерите все още смятат, че това не ги засяга, тук науката и технологиите на бъдещето са влезли отдавна. От апаратурата, която прогнозира риск от заболяване на дръвчетата, защото ако една ябълка заболее, за останалите вече е късно и затова заразата трябва да се улови във въздуха, през модерния софтуер, който обслужва сортировъчната машина и успява да сортира ултрапрецизно 20 т ябълки дневно, до складовите помещения с определена температура, в които могат да се съхраняват 1500 т ябълки - български ябълки, каквито на пазара у нас не намираме.
"Не са български, защото темата, която стои пред политиките в българското земеделие, е какво се случи с българското земеделие в предходните програмни периоди, защо не постигнахме ефикасност на този ресурс, който беше предоставен от ЕС и националния бюджет и защо не успяхме да запазим тези традиционни сектори. Изключително много грешки се допуснаха и лобистки интереси в развитието на българското земеделие", обясни Цеков.
Да се внасят плодове и зеленчуци в България граничи с абсурд, категоричен е Цветан Цеков. Той даде пример:
"Преди 30 години се произвеждаше между 550 и 600 хил. тона българска ябълка. Към момента произвеждаме реално между40 и 50 хил. тона. При консумация от почти 90-100 хил. тона в държавата, недостигът е 40 до 50 хил. тона, като от тази ябълка не всичката е подходяща за директния пазар. Т.е. ние произвеждаме по-малко от 1/4 или 1/5 от това, което се консумира. Ние не можем да произведем всичко, което е жалко".
За разлика отмного други свои колеги земеделци, Цеков не говори за търговските вериги като за враг номер 1 на българските производители.
"Моделът е ясен и точен - обединение", категоричен е той.
И да - само със субсидии проблемите не е решават. Още повече, че винаги ще се намерят хора, които са в бранша не защото искат да произвеждат, а защото има субсидии за усвояване. Цеков призна, че няма как да се отрежат отведнъж усвоителите. Тук е ролята на държавната администрация, която да активира контролните си механизми това да не се случва, смята той.
"Трябва ни революция, обаче ги няма революционерите", каза в заключение Цеков.