Даниел Бузов: Ванка, оти ги ручахме жабетата?!

Преди около 10 години ми се обади един приятел с молба да ме срещне с някакъв човек. Беше почивен ден и затова ги поканих вкъщи. Доведе ми млад мъж, който на пръв поглед изглеждаше притеснен и леко смотан. Седнахме на масата за карти в библиотеката да поговорим. Общият ни приятел ми го представи като Иван Иванов от БСП с думите: Това е бъдещият кмет на Враца. От мен поискаха да подкрепям този младеж по пътя му към целта и аз се съгласих.
През следващите години следях с интерес кариерното развитие на Иван Иванов и когато имаше нужда от помощ, я получаваше. Бях започнал да си мисля, че това момче може да се окаже с качества, които наистина да му дадат шанс в битката за сбъдването на неговата мечта да стане кмет.
До миналата година. Тогава го видях да влачи мебелите от редакцията на „Конкурент“. По това време медията бе изхвърлена от помещенията на „Бенковска“ и трябваше спешно да се изнесе. Гошо Синдика обаче не е имал пари за да плати на хамали и извикал Иван Иванов да му мъкне кашоните с багаж.
Това вече бе прекалено!
Не си представям, че сериозен политик, който повече от 10 години се готви за битката на живота си, да стане доброволно хамалин и да разнася мебелите на някаква маргинална медия. Да речеш, че е искал по този начин да спечели подкрепата на Гошо Синдика, то просто не си заслужава унижението. Да си лидер на Столетницата и да паднеш толкова ниско?! Представете си Георги Божинов да го направи или Деничка Симеонова! Абсурд! Явно компасът на живота му е задал грешна посока на личностно развитие...
В момента Иван Иванов май е кандидат за кмет. Казвам май, защото липсва от медиите и пропагандата в града. Само най-близките му знаят дали участва в кампанията.
За мен обаче неговата номинация е на практика елиминация! 
И на боядисаните врабчета в Дубайчето е ясно, че той няма никакъв, ама никакъв шанс, в края на октомври да стане кмет на Враца. Просто безкрайната му амбиция не му е позволила да разчете с трезв поглед политическата ситуация в града и да не се хвърля като Матросов на амбразурата. След края на предизборната кампания в щаба на БСП с ужас ще установят, че са получили един от най-лошите резултати на местни избори и ще започнат анализите. А старите другари правят такива анализи, че пред тях дрането на прасе е детска игра. Така напористият, но глупав техен кандидат за кмет, ще оттече в канала.
И понеже ме е яд за това момче, ще го попитам: Ванка, оти ги ручахме жабетата?!

*Оти ги ручахме жабетата - популярен стар шопски виц. В народното съзнание въпросът „Оти ги ручааме жабетата?“ отдавна се е превърнал в синоним на мъчителни, но безсмислени усилия да се постигне нещо, което в края на краищата е нищо. 

Даниел Бузов