Партиите харчат най-много за реклама в онлайн медиите

Партиите и коалициите в местните избори са предпочели да се рекламират в онлайн медиите, става ясно от обобщените данни на Института за развитие на публичната среда, след като Сметната палата публикува отчетите на участниците в местните избори. Данните са в платформата ''Отеорен парламент''.
Обобщените данни показват разходите на партиите и коалициите, регистрирани в ЦИК - 58 партии и 9 коалиции. От тях 6 не са подали своите финансови документи, а единадесет формации не са извършили разходи в кампанията. Общата сума, която останалите формации са декларирали като похарчена за изборите, е 7 042 646 лв. На първо място по направени разходи са ГЕРБ - 1 377 187 лв. Следват Продължаваме Промяната – Демократична България с 1 189 036 лв. и Възраждане с 946 132 лв. В тези суми обаче не влизат разходите, направени от местни коалиции с участието на изброените формации, в т.ч. и в Столична община. 
Петте формации с най-много разходи очаквано са парламентарно представени. Те получават държавна субсидия, която е основен източник на финансиране на кампаниите у нас. Така партиите и коалициите в Народното събрание разполагат с най-много средства за заплащане на стоки и услуги в предизборната надпревара.
Според данните, в тази кампания най-голям дял в похарчените пари имат медийните услуги - те са стрували на партиите и коалициите общо 3 860 110 лв. Повече от половината от тях - 54% или 2 049 879 лв., са насочени към онлайн издания. Това е значителна промяна на структурата на разходите за медии спрямо парламентарните избори от миналата година например, когато средствата за онлайн платформи и за частни телевизии бяха почти идентични. Обикновено за местните избори партиите залагат в значителна степен и на организирането на масови прояви и събития. Данните от отчетите за последната кампания обаче не показват подобна тенденция. За това перо средствата са 1 490 708 лв. 
В отчетите за кампанията за местни избори отново се появи проблемът с неясно декларираните разходи за реклама. Редица формации са посочвали средства за ''медийни услуги'' без да попълват във финансовите си документи конкретния тип медия – БНТ, БНР, Частни телевизии и др. В резултат на това се формира обща сума от 73 894 лв., която не е разпределена коректно. По тази причина екипът ни не я включи в графиката за разходи за медии. 
Това е още един пример за пропуски и неточности при попълването на отчетните форми от страна на партиите. По-активно участие на техни представители в онлайн обученията на Сметната палата би довело до значително намаляване на подобни случаи и повишаване на отчетността на политическите формации.