Страсбург учи съда как да гледа делата от сагата "Осемте джуджета"

Съдът в Страсбург не допуска жалбата на Явор Златанов за нарушения на конвенцията за правата на човека, но безпрецедентно, като в пилотно решение, дава ясни указания на българските съдилища как да разгледат казуса му, така че той да получи правосъдие в страната. Междувременно Златанов е завел дела за над 25 млн. лв. срещу държавата в Софийския градски съд. Ако зададеният от ЕСПЧ стандарт не бъде спазен, Златанов отново може да се обърне към съда в Страсбург. Това разказаха пред "Сега" адвокатите Катина Бончева и Михаил Екимджиев, които движат делата на Златанов срещу държавата.
Златанов се обърна към Страсбург, след като българските власти не дадоха адекватен институционален отговор на изнесените в разследването "Осемте джуджета" конкретни данни за неправомерно влияние за уреждане на юридически конфликти, опити за завземане на бизнес чрез участието на правоохранителните органи и противозаконно разпореждане на прокуратурата с иззети веществени доказателства на голяма стойност.
Златанов претендира, че изземването на пари и вещи като веществени доказателства и задържането му под стража в хода на разследването срещу него е допуснато чрез използване на привидно легитимни процесуални средства, но с користна цел – присвояване на иззетите вещи чрез лица, приближени на водещите разследването прокурори от Специализираната прокуратура. Златанов претендира и че е осъществено заграбване на бизнеса му чрез брутална процесуална принуда (задържане в ареста при опасно за живота състояние и при липса на адекватно лечение).
Явор Златанов твърди още, че е налице фактически отказ на замесените институции – най-вече прокуратурата и МВР – да извършат проверка по данните, изнесени в разследването на Антикорупционния фонд, разкрило мрежата за влияние на Петьо Петров - Еврото. Този отказ е разгледан през призмата и на публичните коментари на главния прокурор тогава Иван Гешев по случая, които го омаловажават, и се подчертава добре известната на ЕСПЧ безконтролност на българската прокуратура.
Златанов претендира също така липсата на ефикасни вътрешноправни средства за защита, доколкото съдът не може да контролира законността на действията на спецпрокуратурата, с които иззетите като веществени доказателства ценности са върнати на други лица в нарушение на НПК и задължителната практика на Върховния касационен съд, нито може да контролира ефективно процесуалните действия по време на досъдебната фаза на процеса, която е под пълното ръководство на прокуратурата.
По делото на Явор Златанов Страсбург приема, че макар и в националното ни право да няма изричен текст и практика, които да предвиждат отговорност на властите при допустимо ограничаване на права по Европейската конвенция, когато се преследват преимуществено на други цели, в случая трябва да се изчерпат възможностите, които предоставят исковете за вреди по Закона за задълженията и договорите за иззетите и раздадени на трети лица пари и ценности и по Закона за отговорността на държавата за задържането на Златанов. Страсбург подчертава, че има "сериозни индикации, че предполагаемата намеса в притежанията (на Златанов) изглежда е резултат от престъпни действия от държавни служители". 
"От съществено значение е обаче, че в решението си ЕСПЧ дава подробни насоки как трябва да бъдат разглеждани тези дела от националния съд", посочва адвокат Бончева. Изисква се нов подход към събирането на доказателства в тези специфични хипотези, като например специфично разпределение на доказателствената тежест. На съдилищата е указано да разчитат и на косвени доказателства, както и на контекста и последователността на събитията. Целта е да се осигури истинска равнопоставеност на страните.
Според Страсбург "българските съдилища трябва да извършат широка контекстуална проверка на твърденията на жалбоподателя и да бъдат готови да надхвърлят привидностите", като е припомнено, че "формалистичният подход към доказателствата може да лиши дадено средство за защита от неговата ефективност".
Страсбург ще приеме, че правата на Златанов са ефикасно защитени, ако са спазени тези принципи, обяснява адвокат Екимджиев. И допълни, че ако българският съд не изпълни тези конкретни указания, тогава отново клиентът му ще има право на нова жалба.
"ЕСПЧ явно се надява през тези дела националните съдилища да започнат да разпознават проблема с нарушаването на член 18 от Европейската конвенция", казва Екимджиев. Чл. 18 гласи, че ограниченията на определени права и свободи, които конвенцията допуска, не могат да се прилагат с цел, различна от тази, за чието осъществяване са предвидени. Т.е. не може с привидно легални средства да се преследват нелегални цели - в случая - заграбването на веществените доказателства. Въпреки че България вече е осъдена от ЕСПЧ за такова нарушение в делото Мирослава Тодорова срещу България, българските съдилища рутинно игнорират злоупотребата с право, когато тя е прикрита с формално легитимна процедура.
Още докато тече размяна на кореспонденция между Златанов и правителството заради делото в Страсбург, през декември 2022 г. са заведени три процеса в Софийския градска съд срещу прокуратурата.
Първият е за изземването на парите и ценностите през юли 2019 г. Златанов настоява да получи 5 265 799 лв. като обезщетение за имуществени вреди (цената на иззетите злато и пари) плюс 1 256 478 лв. лихва върху тази сума.
Другият иск е по Закона за отговорността на държавата. Той се отнася до двете задържания на Златанов и прехвърлянето на дялове, които той е извършил през март 2020 г. По тези дела Златанов иска 7 000 000 лв. за неимуществени вреди (които описва като частичен иск, тъй като оценява сумата на действителните щети, които е претърпял, на 14 000 000 лв.), плюс 2 442 222 лв. лихви.
Третият иск е предявен съвместно от Златанов и фирмата му "Изамет 2000" ЕООД. В него се припомня задържането на Златанов през 2019 г. и отново през 2020 г., довеждането му до физическа безпомощност и изземването на парите и ценностите му. Претенциите тук са за 80 000 лв. за неимуществени вреди плюс 24 377 лихви. Дружеството претендира за 9 252 000 лв. имуществени вреди и над 13 000 лв. лихви.