Подобни новини
Красиви имена черпят за здраве днес, спазват се традиции и обичаи за Месни Заговезни
На 10 март Православната ни църква празнува Св. мчци Кодрат и Галина.Свети мъченик Кодрат бил роден в пустинята от майка на име Руфина –бежанка християнка от Коринт. По чудодеен начин, младенецът живеел в пустинята, пазен от Бога, и воден от Светия Дух. Вече юношa бил намерен от вярващи хора, които го завели в града, където лекувал болести с дадената му свише благодат. По заповед на нечестивия римски император Декий в Коринт били започнати гонения на християни и в Коринт. Бил заловен и Свети Кодрат. Мъчели го жестоко но той оставал непоколебим в своята вяра. Накрая Свети Кодрат и други ревностни християни били обезглавени извън града в десетия ден на месец март. На мястото, където били убити светите мъченици, потекъл извор, за да напомня на Коринт за страданието им. На мъки в името на Христа се решавали и свети жени, подражавайки на свети Кодрат – една от тях била света Галина.
Света мъченица Галина пострадала при управлението на император Деций Траян в Коринт и била последователка на Св. мъч. Кодрат. Областният управител на областта предприел гонения на християните, при което пострадали много мъже и жени, верни на Христовата вяра. На този ден шестимата мъченици - Кодрат, Киприан, Дионисий, Анект, Павел и Крискент били измъчвани и по различен начин погубени заедно с още заловени християни.
На 10 Март имен ден празнуват: Галин, Галина, Галена, Галя.
Освен това днес са и Месни заговезни - православен църковен празник, който се празнува винаги в неделя, 8 седмици преди Великден.
Името на празника идва от това, че се заговява (пости) с месни ястия.
Заговява се с месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след „Месни заговелки” (Сирни заговезни) се яде много извара, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Великден (Пасха) следва период на хранителни и духовни пости.
На този ден православните християни ядат за последен ден месо преди началото на 7-седмичните великденски пости – т.е.”заговяват от месо“, затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след „Месни Заговелки” се яде много сирене, масло и яйца, преди неделята на Сирни Заговезни.
На Месни заговезни се приготвят баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо.
През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени.
Името на празника идва от това, че се заговява (пости) с месни ястия.
Заговява се с месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след „Месни заговелки” (Сирни заговезни) се яде много извара, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Великден (Пасха) следва период на хранителни и духовни пости.
На този ден православните християни ядат за последен ден месо преди началото на 7-седмичните великденски пости – т.е.”заговяват от месо“, затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след „Месни Заговелки” се яде много сирене, масло и яйца, преди неделята на Сирни Заговезни.
На Месни заговезни се приготвят баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо.
През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени.
В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.
Денят се нарича още Неделя Месопустна, защото е последният ден преди постите, когато се яде месо. Момъкът иска прошка, за да получи момата, която си е избрал.
През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Също така през цялата седмица (или само на Сирни заговезни) се палят огньове и пак за здраве се прескачат; после около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.
Денят се нарича още Неделя Месопустна, защото е последният ден преди постите, когато се яде месо. Момъкът иска прошка, за да получи момата, която си е избрал.
През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Също така през цялата седмица (или само на Сирни заговезни) се палят огньове и пак за здраве се прескачат; после около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
10.03.2024, 08:36 часа
1839
1
Остави коментар
Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.
