"Алфа рисърч": Путин прекали с пропагандата в България и тя се обръща срещу него и Русия

След руската агресия в Украйна образът на Владимир Путин и Русия рязко се влошава в очите на българите, независимо от чисто историческите им симпатии. Те вече не се определят като надеждни партньори и "миротворци", а като непредвидими субекти, които могат да предприемат всякакви своеволни действия, без да зачитат човешките права и националния суверенитет на другите държави.
Това показва социологическо изследване за руската пропаганда в България за 2024 г., проведено от агенция "Алфа рисърч" по поръчка на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София (ФХСИ).
Руската пропаганда е прекалила и обръща срещу себе си нагласите на българите. Хората оценяват много ясно какви са предимствата от членството на страната в ЕС, не искат "здрава ръка", а либерална демокрация, и се надяват войната в Украйна да приключи скоро, като по-голямата част от българите смятат Русия за агресор.
Страхът, че евентуална победа на Путин в Украйна би развързал не само ръцете на Кремъл, но и на други страни да налагат диктата си над по-малките, все по-силно ерозира образа и доверието към Русия, се казва в изследването.
В този контекст Европейският съюз и западните демокрации остават приоритетна и предпочитана геополитическа ориентация за българите. Слабостите на Кремълския режим се виждат все по-ясно и отчетливо, но продължава да съществува разбирането, че поради исторически причини и географска близост "трябва да пазим добрите си отношения с Русия и да не се конфронтираме остро с нея". Така прагматизмът се очертава водещият вектор в оценките и разбиранията за геополитическата ориентация на България.
Ядрото от устойчивите противници на европейската интеграция се движи между 20 и 25% и е съсредоточено основно сред по-възрастното население, в малките градове, симпатизанти на "Възраждане", БСП, част от негласуващите, отчитат социолозите от "Алфа рисърч".
Една от най-сериозните бариери срещу влиянието на антиевропейските внушения, както и през 2023 г., е мисленето в алтернативата "България извън ЕС". Осъзнаването на възможните щети за страната при такъв сценарий възпира по-масови обществени импулси към преосмисляне на геополитическия ни избор.
Независимо от всички критики към Брюксел, представите на мнозинството от българите се различават от обрисуваната от прокремълската пропаганда апокалиптична картина на упадък и регрес на Запада, като най-лошото място за живеене на света.
Така от един момент нататък антилибералната пропаганда е станала контрапродуктивна за собствените си цели, се казва в изследването.
След началото на руската агресия в Украйна, когато стана ясно, че повече не може да бъде удържан позитивният образ на Русия като спасител от нацизма и на Путин като "миротворец", основните линии на хибридната пропаганда бяха изместени към релативизиране на отговорността, чрез "поделянето" й между двете воюващи страни, към намаляване на солидарността с украинския народ, дискредитиране на "колективния Запад" и по-специално на САЩ, чрез засилване на образа им на "световен жандарм".
Всички те намират сериозен отзвук в общественото мнение, поляризират обществото и подхранват различни политически прокремълски проксита.
Макар и да отвоюват обществено пространство, тези послания не поставят под въпрос принадлежността ни към НАТО и геополитическия избор на страната. Напротив, заради опасенията от агресивността на Русия е налице дори известен ръст в подкрепата.
Дългосрочният им ефект обаче може да се прочете като отслабване в степента на идентификация със стратегическите ни партньорства и разглеждането им преди всичко в прагматично-конюнктурен аспект.
На политическата сцена тези нагласи изкристализират както в пробив на нови радикални играчи, така и в поведението на мейнстрийм политическите актьори, които официално подкрепят и гласуват евроатлантическите ангажименти, но не ги защитават пред избирателите, констатират социолозите.