Румен Овчаров: Сделката с ЧЕЗ трябва веднага да се спре чрез намеса на КЕВР!

- Кой заложи капана „ЧЕЗ“ и кой падна в него, г-н Овчаров?
- Тези, които залагаха капана, и тези, които се оказаха вътре са едни и същи.

- И това е?
- Това е кръгът около правителството!

- Правителството обаче твърди, че не е знаело.
- Няма как да не знае правителството. И сега като слушам Теменужка Петкова (б.р. - министър на енергетиката), нейните дълбоки познания както за фирмите и дейностите на г-жа Върбакова, така и за хода на сделката, очевидно нейната оставка не е била случайна. А съвсем обоснована - тя не е била само статист, имала е сериозна роля. И е трябвало да прикрие тези, които са над нея.

- Ако наистина зад сделката с ЧЕЗ стои правителството, защо договорът се прави по чешкото законодателство? Не изглежда ли по-логичен вариантът, който лансира вицепремиерът Валери Симеонов. Че става дума за „чешка далавера“.
- Не, не е изцяло „чешка далавера“. Прави се по чешкото законодателство или поне така се лансира в България, за да се прави българското правителство на ни лук яло, ни лук мирисало. За да се прави Иван Иванов от КЕВР, че няма как да се намеси. И обществото да научи за какво става дума едва когато се разгорят скандалите около ЧЕЗ в Прага.

- Ако това е така и зад всичко стои българското правителство, защо то е оставило всичко извън своя контрол, като е допуснало нещата да вървят по чешките закони?
- Защото така се опитват да избягат от отговорност. Вижте цената. Тя е значително по-висока от тази, на която някога държавата е продала на ЧЕЗ тези 67% от дружеството. И това е основната цел на чешката страна – да докаже, че продава на по-висока цена от тази, на която е купила, че като се имат предвид и дивидентите, това е била една много добра и ефективна инвестиция. Някога дружеството бе придобито за около 280 млн. евро, сега се продава за около 320 - 340 млн. евро. И само фирма „Инерком“, единствено тя, иска да плати 320 милиона! Всички останали предлагат цени около 220 – 240 милиона.

- Кои са тези „всички останали“?
- Братя Бобокови, Николай Вълканов, индийската фирма и „Фючър енерджи”, румънската „Транселектрика“, но всички са спрени от цената. И след септември уж прекратения конкурс продължава с преговорите само с индийците и Гинка Върбакова. Индийците също са заставени да се откажат, за да остане само „Инерком“. Това не е случайно. Не случайно е написано, че новият собственик ще съдейства при арбитража, който ЧЕЗ води срещу България във Вашингтон. Какво означава „ще съдейства“? Как ще съдейства?

- Може би като предоставя документи? Фирмата става собственост на дружеството и на документите му.
- Според мен договорката е друга. Тя включва споразумение с българската държава преди арбитража-не за цялата сума от 600 млн. евро, а примерно за половината, които да бъдат платени на ЧЕЗ преди решението във Вашингтон. Чехите спокойно ще си приберат 320 милиона от продажбата, а от 300 млн.евро от арбитража част ще се върне към фирмата на г-жа Върбакова чрез някоя от офшорките, за да се компенсира завишената цена. Тази схема продължава да се реализира. Никой от българското правителство, никой от различните държавни органи не е направил нещо, за да попречи на това. Мениджмънтът на ЧЕЗ няма никакъв интерес да проваля сделката.

- Какво може да се направи сега?
- На първо място - да се прочете законът за енергетиката и наредбата за лицензиране! Чета, че ВМРО са внесли промени в закона за енергетиката, засягащи разпоредителни сделки с над 20%. И сега го пише в наредбата. Комисията дава разрешение при учредяване на залог. Учредяват ли залог на акциите, за да вземат кредит? Очевидно, учредяват, Гинка Върбакова го заяви в парламента. Но КЕВР мълчи! В наредбата и сега е предвидено КЕВР да дава разрешение за сделки, които водят или могат да доведат до нарушаване сигурността на снабдяването в следствие на задлъжнялост. Кой ще плаща кредитите, защото когато се залагат акции и вземат заеми, очевидно дружеството задлъжнява! Защо КЕВР не пита?! И сега е предвидено КЕВР да дава разрешение за сделки на стойност над 10%, а сделката е за 67% от стойността на активите. Иван Иванов пак обяснява, че няма право! Ето и закона за енергетиката – чл.21, т.23 – „разрешава извършването на разпореждане с имущество, както и други сделки, които водят или могат да доведат до нарушаване сигурността на снабдяването в следствие на задлъжнялост на енергийното предприятие“. Следователно – това и сега го има! Комисията има право на инициатива за изменение или допълнение на издадените лицензи. Тя има право на инициатива! Особено, когато става дума за осигуряване на сигурността на снабдяване и за националната сигурност. Не знам какво още му трябва на Иван Иванов?! Може би му е казано – с тази сделка не се занимаваш! И той прави всичко възможно да не се занимава. Иначе в законопроекта на ВМРО няма нищо лошо, просто ще отнеме възможността на Иван Иванов да чете закона и наредбата като дявола евангелието.

- Кой може да нареди на Иван Иванов да свърши тази работа?
- Който го е избрал и който му е наредил да не се занимава!

- Може ли драмата „ЧЕЗ“ да има щастлива развръзка, при която и интересите на държавата, и на потребителите са защитени?
- Сделката „ЧЕЗ“ в момента е пример за абсолютно непрозрачно придобиване на собственост върху едно от ключовите предприятия в България. Ключово и за националната сигурност, защото ЧЕЗ снабдява с електричество и столицата. Това е сделка, за която никой не знае кой е реалния собственик, никой не разбра как ще бъде финансирана, никой не знае как ще бъдат връщани кредитите, никой не може да разбере каква е ролята на българската държава. И не на последно място – на българските граждани е оставена най-важната роля – да платим цената. Не стана ли очевидно, че и български банки са ангажирани в сделката. Как се пишат такива писма -з а намерение, за комфорт?! Нито ББР, нито останалите две български банки са го направили, защото изведнъж са решили, че Гинка Върбакова ще им върне парите. Как ще им ги върне? Кога? Простата схема, която вървеше по времето на приватизацията на Иван Костов, вече не върви. Тогава се купуваше едно предприятие чрез РМД с кредит от банка, отпуснат срещу акциите на същото това предприятие. Тогава обаче се плащаше само 20% от цената по този начин и банките лесно отпускаха кредити. А сега става дума за пари, които са два пъти повече отколкото струва същото това предприятие. Сега залагането на акциите е абсолютно недостатъчно. Затова казваме, че има неясни източници на финансиране. Утре може да се окажем в поредните „Панамски досиета“, защото тези банки, които уж гарантират кредитите от двете швейцарски банки – са Сбербанк и някаква офшорка. Има европейска директива 849/15 за финансирането от офшорни зони, която би трябвало да действа, когато става дума за сделка между фирми от две европейски държави. Още повече, че Сбербанк е в списъка със санкциите. Изводът от всичко това е, че тази сделка няма как да завърши добре за българската държава и тя трябва да бъде прекратена. И най-простият начин е чрез намеса на КЕВР. Иван Иванов е в пълното си право да напише писмо на ЧЕЗ, в което да напомни, че сделката може да стане само с разрешение на КЕВР и да попита – какво правите, с кого го правите, с какво финансиране, предвижда ли се залагане на акции, предвижда ли се задлъжняване на дружеството, предвиждат ли се сделки на стойност над 10% от активите на дружеството, има ли опасност за нарушаване на сигурността на електроснабдяването. Тогава ще знаем със сигурност кой какво и с какви пари купува.

- Как гледате на идеите за реприватизация на енергодружеството? Когато през 2004 г. се продаваха ЕРП-тата вие бяхте против.
- Да, лично бях против и съм приказвал много на тази тема. И сега не мога да разбера защо българската държава е лош стопанин, а чешката държава е добър стопанин и то на активи, които са в чужда държава! А що се отнася до реприватизацията, много държави го правят. И самата ЧЕЗ, която е чешкия НЕК, го направи през 90-те години. Но очевидно има разлика в начина, по който се ръководят държавните предприятия у нас и в чужбина. Въпросът е тези държавни предприятия да бъдат управлявани от мениджъри, които да направят така, че те да печелят. Но нашата практика е друга – в държавните предприятия се назначават случайни хора, които изпълняват поръчки и ги източват. Това е разликата между практиката у нас и практиката в чужбина. Ние източваме, а те развиват – и стопански, и технологично. Затова ЧЕЗ не е на загуба в България.

- С други думи – с оглед на българската практика, реприватизацията не е добра идея?
- Да, но е добра идея, ако променим тази практика. За което отдавна призовавам!

- В Народното събрание бе създадена анкетна комисия, която да разследва приватизацията и продажбата на ЧЕЗ. Какво би могла да направи тя?
- Първо - това, което КЕВР не прави! Второ, да подготви веднага промени в закона за енергетиката, които да бъдат гласувани следващата седмица и които да направят невъзможна реализацията на сделката с ЧЕЗ при сегашните условия, въпреки бездействието на КЕВР.

- АЕЦ „Белене“ може ли да бъде построена като общобалкански проект, каквато идея лансира премиерът Бойко Борисов?
- Някои от балканските държави вече са изявявали интерес към проекта „Белене“, сещам се за Сърбия и за Македония. Но начинът, по който го направи Борисов, е най-добрият начин, по който може да се провали идеята. Защото първо трябваше да отмени мораториума върху проекта, наложен с решение на Министерския съвет и после – на Народното събрание. Да направи публично достояние информацията от доклада на БАН, а и на HSBC, те са в една посока. Да покаже различно държавно отношение по проекта „Белене“ - че той е много добър, много изгоден. И тогава да отправя покани с оглед на това, че електроенергията ще отива в региона. А сега какво излезе – имаме едно оборудване, което се чудим какво да правим, завили сме го с найлони, имаме една площадка и един проект, с който се чудим какво да правим, но вие като по-глупави, елате и дайте едни пари!

- Този проект е от повече от десет години, размрази го още Симеон Сакскобургготски през 2002 г. Има ли все още смисъл да строим нещо с оборудване, което вече е морално и физически остаряло?
- Оборудването не е остаряло. Проектът все още е на едно от най-високите нива – и от гледна точка на технология, и от гледна точка на икономическа ефективност. През 2006 г. той беше първия от т.н. поколение 3+, което и сега е върхът от гледна точка на ядрената безопасност.  Проектът става все по-изгоден, защото ние вече сме платили почти от една трета от него. Трябва ни партньор, с който да осигурим останалото финансиране. Навремето през 2007 – 2008 г. немската RWE даваше над 600 млн. евро само, за да влезе в проекта, когато там нямаше нищо! И днес няма проблем АЕЦ да бъде проектно финансирана, ако политиците не пречат, разбира се./Епицентър, бг