Зависимостта от адреналин води до алкохолизъм и хазарт

Зависимостта от адреналин води до алкохолизъм и хазарт Руфингът - новият спорт, който кара пристрастените към хормона на стреса да катерят небостъргачи

“Най-якото място, на което съм бил, е една 215-метрова кула. Катерихме се по едни стълбички, ей така, без подсигуровка, което е страшно голяма простотия, признавам си, обаче адреналинът е страшно голям”, казва Калин Христов.
Първия път, когато той и още 4-ма негови приятели се катерят по радиокулата, е през зимата на 2017 г. Крият се в гората наблизо, докато се стъмни, за да могат да се промъкнат незабелязано покрай охранителите.
“Духаше страшно силен вятър. Бяхме с ръкавици, само по суитшърти и замръзвахме”, добавя Калин. На всеки 5 секунди от катеренето момчетата спират на стълбата и започват да се трият с ръце, за да се сгреят. Вятърът става толкова силен след 100-те метра, че на моменти залитат. “Като се качихме на върха, цялата кула се люлееше. Имаше поне 20 см отклонение заради вятъра”, разказва Калин.
В списъка му с адреналинни преживявания влизат покриви на жилищни сгради, изоставени постройки, 150-метрови кранове и строежът на третия лъч от софийското метро. “Понеже с приятелите ми ходим по охранявани обекти, най-голямата тръпка  е да не те види пазачът, защото иначе започват да те гонят. Евентуално полиция, районни, после глоби. Става голяма каша”, казва Калин Христов. Хобито му да се катери незабелязано на големи височини се нарича руфинг (от англ. - дума за покрив). Този тип екстремен уличен спорт е особено популярен в Русия и Великобритания. В интернет пространството могат да се открият хиляди снимки и видеа на руски младежи, които провисват от ръба на висока сграда.
Също като скачането с бънджи, парашутизма или екстремното каране на колело така и новото явление руфинг дава на тялото силно адреналинно изживяване. За първи път Калин се качва на голяма височина в градска среда преди 3 години – на покрива на един от най-високите столични хотели. “Страшно много се изкефих и оттогава започнах сам да го правя”, казва младият руфър.
Но защо човек може да се пристрасти към екстремните изживявания?
Отговорът на този въпрос се крие в надбъбречните жлези. Те отпускат адреналин – хормона на стреса. В рискови ситуации това вещество в кръвта кара тялото да функционира на пълни обороти и за кратко ни прави суперчовеци.
Адреналинът има поне 8 проявления, които ни действат благоприятно и оставят неповторимо усещане. Едното от тях е лесно забележимо. Когато тялото се изпълни с адреналин, зениците се разширяват. Така се подобрява зрението, защото очите пропускат повече светлина. По този начин организмът се подготвя за предстоящата опасност.
Освен зрението се подобрява и дишането. Хормонът има свойството да кара мускулите да се отпуснат, в това число влизат бронхиолите в белите дробове. Друго характерно за адреналина е, че обостря усещанията и тялото изпада в състояние на възбуда, която може да се изразява не само в душевно вълнение, но и да води до ерекция при мъжете. Промяната в усещанията засилва инстинкта за самосъхранение и притъпява болката. Това е причината ранени войници да не усетят, че са простреляни, а боксьор със счупено ребро да се изправи и да продължи двубоя.
Болкоуспокояващото действие на адреналина трае кратко също като суперспособностите, които може придаде.
Има множество документирани случаи на хора, които в стресова ситуация успяват да вдигнат предмети, в пъти по-тежки от собственото им тегло, или да спасят удавник, без да могат да плуват. Заради действието си на молекулярно ниво хормонът увеличава количеството антиоксиданти, които циркулират в кръвта, и забавя стареенето. Когато тялото е пълно с адреналин, мозъкът се фокусира, а мисълта става по-бистра. Това прави всяка задача по-лесна за изпълнение. Именно тази причина прави не само екстремните спортисти пристрастени към хормона на стреса.
Първият “дилър” на адреналин в живота на всеки е училището.
Често учениците оставят домашните или ученето за тест за последния момент. Тогава се заражда напрежението, че няма да успеят да се справят, и в тялото се отпуска адреналин. Следват състоянията, описани по-горе, а когато резултатите са прилични и дори отлични, учениците продължават да действат по същия начин.
“Това са описани от Алфред Адлер невротични теории. Тови е стремеж към превъзходство, в който умишлено човек до последно усложнява ситуацията, за да може след това, правейки го в последния момент, да докаже на себе си превъзходство”, казва психоложката Диляна Колева. Такова поведение се наблюдава и в работна среда, когато човек отлага задълженията си до последно.
Подобно адренализиращо действие в училище има, когато се пускат забавни коментари в клас, а учителят не прави забележка. В тийнейджърските години с вземането на шофьорска книжка в “дилър” се превръщат автомобилът и високите скорости. После следват любовта и сексът, а когато човек привикне и към тях, се обръща към екстремните спортове. Липсата на адреналин за пристрастените към него ги кара да се чувстват отегчени. За да получат по-голяма доза, те се доближават все повече до ръба на опасностите.
Психотерапевтичната медицина нарича състоянието на адреналинна зависимост невроза. Тя се заражда в
стремежа към постоянни постижения.
“Някои типажи хора започват да си набавят сремежа към постижения чрез покоряване на върхове и друг вид екстремни спортове, в които надскачат всеки път себе си - чрез адреналина. Това е градивно, но когато работим с хора с подобно невротично поведение, забелязваме, че те имат комплекс за малоценност, който с времето минава към стремеж за превъзходство”, разяснява психоложката. Това състояние може да ги отведе към деструктивен начин за набавяне на адреналин – влизане в зависимости като хазарт, алкохол или секс. “Примерите за това са страшно много. Пропаднали спортисти, които се пропиват. Когато загубиш едната посока, зависимостта прескача в другата посока”, добавя Колева. Опитите на психолозите е да върнат тези хора обратно от покоряването на казина към покоряване на върхове и овладяване на зависимостта с приятно хоби.
Причината за отиване към деструктивни зависимости е житейска криза, която не може да се преживее. Някои хора изпадат в депресия, но податливите към зависимости прибягват към чашката например. В това отношение адреналинът не е полезен, а много опасен. Освен да подтикне към друга зависимост, той може да причини наранявания, физически увреждания и дори смърт.
В опита си адреналинните наркомани да си набавят дозата с екстремен спорт те често прескачат лимита на безопасност. “Всяко едно постижение им дава вътрешно удоволетворение, че са успели”, казва Диляна Колева. Най-голям прилив на адреналин идва от скокове с бънджи и парашут. Смята се, че тези два спорта са едни от най-безопасните. Американската парашутна асоциация посочва, че до 2017 г. са записани
24 фатални скока от над 3,2 млн. извършени. Това е един смъртен случай на всеки 133 571 скока, или едва 0,007% шанс да загинете с парашут.
За трите години, в които Калин Христов превръща екстремните изживявания в свое хоби, е хващан няколко пъти от охранители, а веднъж за малко да загуби приятел. “Ако не внимаваш, може да паднеш или да залитнеш от ръба. Имах приятел, с когото ходехме в един бункер. Той явно не си светеше. Ръцете му бяха заети с нещо и както си ходеше, се спъна в ръб и падна в 5-метрова шахта. Беше си сцепил главата, получи гърч. Аз слязох при него и направо се чудех дали ще оживее”, разказва Калин. За щастие, всичко свършва благополучно, но в спешното отделение.
Качването на високо и правенето на снимки и видеа от ръба на небостъргач е силно популярно сред младежите, а топ дестинациите за това са Дубай и Хонконг.
“Има хора, които постоянно следят в интернет къде се строят небостъргачи и пътуват дотам, за да се катерят”, казва младият руфър. Статистиката показва, че от 2011 до 2017 г. загиналите от опасно селфи са 259 души, като 72% са мъже под 30-годишна възраст. Смъртните случаи са регистрирани предимно в Русия и САЩ, но най-много са в Индия - 159.
“Доста малки деца се опитват да практикуват руфинг. Това са 12-13-годишни, които крият от техните, че ходят по опасни места. Недай си боже, стане нещо и техните после ще се чудят къде им е детето”, казва Калин и съветва всеки, който се захваща с екстремния спорт, първо да казва на родителите си къде отива.
12.01.2019, 09:30 часа
316 0
Остави коментар
Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.
capctha