Ломчани сведоха глава пред жертвите на Холокоста

Навършиха се 76 години от спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта по време на Втората световна война. Това събитие е тясно свързано с милосърдието и човечността на ломското гражданство, проявени към депортираните евреи от Македония, Пирот и Беломорска Тракия. На 19 и 20 март 1943 г. около 3 и 5 ч. призори четири влакови композиции с конски вагони докарват на гара Лом тези хора. Сред тях обаче няма нито един български гражданин. Изселниците евреи намират своето спасение и живеят в Лом. Жителите на крайдунавския град проявяват изключителна добронамереност към депортираните. Имайки се предвид, че целият им престой в Лом е продължил не повече от четиридесет часа, българското население успява спешно да се мобилизира и окаже необходимата помощ на приготвените за изселване. В дома на свещеника поп Марин се приготвя топла храна, която веднага им се доставя. Въпреки забраната на властите и разпорежданията на полицията, отделни граждани с риск да бъдат санкционирани предоставят на евреите вода и суха храна. Ломското звено на Червения кръст с участието на две почетни дами и четири милосърдни сестри им оказва медицинска и социална помощ. Раздават се изпратените от Софийското равинство пет сандъка и осемнадесет денка с дрехи и обувки.
Разтърсващ е епизодът „Дори в ужасния ад, наречен Холокост, имаше добрина” разказан от Мартин Гилбърт, в който съпричастност към страдащите депортирани евреи проявява медицинската сестра от Лом Надежда Василева. „Надежда е ужасена от видяното - човешки глави и ръце, които се протягат през прозорците. Чува и виковете им на различни езици - български, ладино, турски: „Няма ли добри хора, които да ни дадат поне малко вода?" Тя незабавно занася вода, храна и други необходими неща, които набавя с помощта и на други хора. Когато българските полицаи се опитват да я спрат, тя им отговаря: „Убийте ме, ако искате, но първо ме оставете да дам вода на тези нещастни хора". Проявявайки неподчине­ние, Надежда се конфронтира със Слави Пантев от Комисарството по еврейските въпроси. Но благодарение на застъпни­чеството на началника на полицията Стамболов, не я арестуват, дори с помощта на местната еврейска общност получава разрешение от Пан­тев да доставя храна за евреите. Във вагоните мръсотията и миризмата са ужасни и непоносими има починал възрастен човек, а в близост до него жена ражда бебето си. Местните български еврейки Роза Сабитаев, Милка Алкан и Естер Копар успяват да се приближат до Надежда и през сълзи да й кажат: „Името ти ще бъде записано със златни букви в еврейската история".
И се оказват прави. В писмо № 1007 от 20 октомври 1944 г. до Надежда Василева Ломската еврейска община пише: „Ломската еврейска община ви изказва своята и тази на ломското еврейство благодарност за всички грижи, които положихте на ломското пристанище при раздаването на храна, медикаменти, вода и други продукти при принудително екстернирани от пределите на България евреи от Беломорието, тогава, когато мракобесието на фашисткия режим не позволяваше и забраняваше да им се сервира най-необходимото даже вода.”Съвсем заслужено признанието идва на 18 IX 2001 г., когато  Яд Вашем присъжда на Надежда Василева титлата „Праведник”.
За да отбележи паметната годишнина, от сградата на общинската администрация тръгна шествие, което стигна площад „Нечаев”, където пред мемориала „Холокоста” на брега на Дунав с едноминутно мълчание бе почетена паметта на жертвите. Кметът на община Лом Пенка Пенкова, която преди броени дни с делегация бе на посещение в Израел, предаде поздравите на българските евреи там, изразили почитта и уважението си към този висш акт на хуманност на ломчани.
На монумента венци и цветя положиха кметът и представители на организацията на евреите в България „Шалом”, Военния клуб, дружество „Будители” в област Монтана, Историческия музей, ученици от общинския клуб „Екология и опазване на околната среда“ и граждани.

Галерия