Няма връщане назад: Островът е аут от ЕС

1 февруари 2020г. ще остане в историята като деня, в който Великобритания напусна Европейския съюз след 47 години в Общността.
Вече няма връщане назад за Лондон и Брюксел, които официално подпечатаха развода си.
Великобритания влиза в така наречения преходен период. Това означава, че в следващите 11 месеца няма да се промени нищо:
- пътуванията от и до Великобритания остават по същите правила
- свободата да се живее и работи във Великобритания също не се променя
- правилата на търговия между Острова и Общността остават същите
- Великобритания продължава да плаща за членство в Европейския съюз
- До края на 2020-та, промяната ще е само в това, че Лондон губи правото на глас в европейските институции.
Раздялата с Евросъюза, може да не е последната за Великобритания. Brexit поставя под изпитание единството на кралството, след като Шотландия вече поиска нов референдум за независимост. Всеки един избирателен район там е гласувал срещу Brexit.
Това повратно историческо събитие е колкото неочаквано, толкова и логично, имайки предвид бурната и двойствена връзка между Острова и Европа.
Brexit става факт след три години и половина мъчителен развод с елементи на психодрама, в които на премиерския пост във Великобритания се смениха трима души, три пъти имаше предсрочни избори, бяха водени трудни преговори с останалите 27 членки, имаше язвителни дебати в Камарата на общините и гласувания с много обрати и инфарктни моменти.
Идеята на Уинстън Чърчил за "Съединени европейски щати" Великобритания първоначално няма желание да се включи в европейския интеграционен проект, а избира да лавира между САЩ и Европа, запазвайки изцяло суверенитета си. Когато по-късно пожелава да се присъедини към процъфтяващите държави от Европейската икономическа общност, за да даде тласък на изпадналата си в затруднение икономика, Великобритания е спряна от френския президент Шарл дьо Гол, който вижда в британците троянски кон на САЩ и заплаха за френското селско стопанство. След като в крайна сметка се присъединява през 1973 г., Великобритания пак остава с единия крак отвън - тенденция, която продължава и по времето на Маргарет Тачър, гледаща на общността просто като на общ пазар. Обединеното кралство отказва да влезе в Шенгенското пространство, извоюва си преференциални условия за вноската в европейския бюджет ("Искаме си парите обратно") и не приема еврото. След продължилото десет години управление на проевропейски настроения премиер Тони Блеър през последните години се надигна нова вълна на евроскептицизъм и негови лица станаха популярни политици като Найджъл Фараж.
На 23 юни 2016 г. британците гласуваха на референдум за напускане на Европейския съюз. Още на следващия ден подаде оставка премиерът консерватор Дейвид Камерън. Той бе свикал този референдум като блъф, за да се пребори, от една страна, с конкуренцията на Фараж, а от друга, за да окаже натиск върху останалите 27 държави членки да направят отстъпки на Обединеното кралство. След като постигна и двете си цели, на народното допитване той водеше кампания за оставане в ЕС, но хазартният му ход се оказа несполучлив. Лагерът на привържениците на напускането - в който голяма роля изигра енигматичният "архитект на Брекзита" Доминик Къмингс, сега близък съветник на премиера Джонсън - организира изключително силна кампания, която помогна за изненадващия за мнозина резултат на референдума. От една страна, тя използваше прости, но въздействащи лозунги като "Да си върнем контрола", шоу елементи като обиколките на Борис Джонсън с червения автобус с призив британската вноска в бюджета на ЕС да бъде използвана за британското здравеопазване, а от друга - сложни компютърни алгоритми за насочване на политическа реклама към конкретни възрастови и социални групи в социалните мрежи.
Камерън бе наследен на поста от Тереза Мей, която въпреки че бе гласувала за оставане в ЕС, веднага възприе мантрата "Brexit значи Brexit" и обеща да изведе страната от блока на 28-те. Уверена в благоприятните социологически проучвания, даващи голяма преднина на нейната Консервативна партия, Мей реши да поиска предсрочни избори през 2017 г., за да получи по-силен мандат в преговорите с европейските си партньори за Brexit. Серията от терористични актове във Великобритания през тази година и усещането на избирателите, че правителството няма ясна стратегия за излизане от ЕС, доведоха до поражение и консерваторите загубиха мнозинството си в парламента. След като Мей положи неимоверни усилия да сключи споразумение с другите евролидери за излизането от ЕС, британският парламент отхвърли три пъти сделката й за Brexit, най-вече заради трънливия въпрос за ирландската граница.
Наложи се министър-председателката неколкократно да поиска от ЕС удължаване на срока за излизане, но след като се озова в задънена улица заради пораженията в парламента, тя подаде оставка и бе заменена на поста от водещия брекзитър Борис Джонсън. Бившият кмет на Лондон договори с ЕС ново споразумение за Brexit, което също бе отхвърлено. За да разбие блокажа в парламента, той приложи тактиката на Мей със свикване на предсрочни избори и ходът му този път се оказа печеливш. Консерваторите спечелиха миналата година най-голямото си мнозинство в Камарата на общините от времето на Маргарет Тачър. Сделката най-сетне бе ратифицирана от парламента в Лондон, от Европейския парламент и одобрена от кралица Елизабет Втора, което сложи край на психодрамата Brexit.