Маргинали ли?! Адв. Боряна Тончева с унищожителна критика срещу Владислав Горанов

Това, което ще прочетете в следващите редове вероятно нямаше да види бял свят без помощта на българския министър на финансите. Заслугата за този непланиран изблик на откровения и размисли е изключително, но не само негова. Той е онази последна капчица, която преля чашата на търпението и разбирането ми към българските политици. Явно с тях живеем на различни планети. За да няма недоразумения пояснявам, че аз съм на Земята. За съжаление учените още не са открили начин да общуваме с извънземния разум (ако допуснем, че той съществува). Изключително съм благодарна на министъра, който в тези трудни времена се погрижи за емоционалното и психичното ми здраве. За финансовото ми такова хич не го е грижа, както се видя. За емоционалния ми стабилитет той спомогна, определяйки над 850000 самоосигуряващи се българи като „маргинали“. И аз попадам в това число, защото съм адвокат. Поразяващата му искреност успя да извика доста смесени чувства у мен, но комплексът от тях ме зарежда с добро настроение, примесено с поздрави към родата му (цялата, за да няма обидени и дискриминирани). Няма да споделям с широката публика точното съдържание на поздравите, но всеки може да включи в действие фантазията и богатството на собствения си речник. Дефинирането на сериозен брой български граждани като „маргинали“ очевидно е сред мерките за преодоляване последиците от коронавируса и по-специално на психичните травми от изолацията, промяната в ежедневните навици и чувството на несигурност. Явно финансовият министър е решил да излекува психиката ни рязко и изведнъж със звучен и отрезвяващ шамар. Ехото на този шамар повтаря думичката „маргинал“ и ясно показва какво си мисли българският „политически елит“ за близо милион от хората в активна възраст, които са останали в родината си, работят, не лежат на социалната грижа на държавата, а чинно си плащат данъците, та да помагат за издръжката на депутатите, администрацията, съдебната система, образованието, здравеопазването и др. Как този шамар помага на психиката ми? Помага и още как. Дава ми повод да кажа точно какво аз мисля за „политическия ни елит“, а това при дадените обстоятелства сваля от напрежението. Дава ми повод и да попитам не е ли време ние самоосигуряващите се да получим национално представителство по подобие на работодателките организации и синдикатите. Докога форматът, който взема решения, пряко засягащи самоосигуряващите се лица ще включва държава, синдикатите и работодателските организации, но не и нас? Ние сме близо милион, а нямаме право на мнение и позиция, когато се решават въпроси за данъчното облагане, прагове и проценти за осигуряване, но пък имаме задължение да плащаме. Били сме „социално изолирани“? Добре, че беше министърът да ми го каже, но нека продължи и да отговори на въпроса „Кой ни изолира?“. И както казва същият министър „Хайде да не истерясваме.“, а да направим най-естественото и нормално нещо – да поискаме от държавата да ни интегрира. Как? Като превърне онова нещо, наречено „тристранен съвет“ в четиристранен. Нека бъде така добра да предвиди място на масата на преговори и за нас – самоосигуряващите се, защото сме достатъчно много и внасяме достатъчно в бюджета, за да очакваме мнението ни да се зачита. Нека всеки българин и най-вече всеки живеещ извън планетата Земя (например на аванта в чуждо луксозно жилище) член на правителството се замисли познава ли поне един културен деец, архитект, медицински специалист, адвокат, нотариус, частен съдебен изпълнител, застрахователен агент. На социално изключени ли приличаме? Мерете си думите, а не рейтингите, драги политици. И ако обичате слезте на Земята, защото след всеки летеж има приземяване. Гравитация - какво да се прави, важи и за политици. В момента Вие избирате как да се приземите. Може да е гладко, но ако продължавате да настоявате ще бъде с гръм и трясък.
И докога си мислите, че ще търпим арогантността на хора, които досега милион пъти трябваше да са се извинили поне за изтеклите ни лични данни от системата на НАП и за „погрешно“ изплатените в повече пари от бюджета (т. е. пари на българския данъкоплатец) за партийни субсидии. Във всеки частен бизнес след подобни грешки, служителят си отива, защото иначе ще повлече в пропаст целия бизнес. Само за един определен господинчо това са точки в CV-то, даващи му право да квалифицира като маргинали експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия: а) осъществяват за своя сметка професионална дейност; б) не са регистрирани като еднолични търговци и в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
В знак на благодарност към министъра на финансите за грижите, които полага за психическата и финансовата устойчивост по време на извънредно положение на гореизброените лица, в частност и на мен, и отчитайки някои дефицити в езиковата му култура обмислям да му направя подарък. Разбира се той ще трябва да почака, защото съм отговорен данъкоплатец и първо ще се наложи да изкарам пари, за да си платя през следващия месец задълженията по годишната данъчна декларация за 2019 г., осигуровките за март 2020 г. и авансовия данък върху доходите от първото тримесечие на тази година. Ще трябва да платя с предимство и сметките за ток, вода, интернет, телефони и кредита. Защото нали пъплим като охлюв към електронно управление, ама то не е възможно без ток и интернет. Обещавам да положа усилия бързичко да се възстановя финансово след извънредното положение, за да зарадвам българския финансов министър с Български тълковен речник. Български, защото сме в България и тълковен, за да узнае смисъла на думата „маргинал“. Подаръкът няма да е за физическото лице, изрекло крилатата фраза за социално изолираните маргинали, за които не може да се направи много. Ще бъде за министъра на финансите, който и да е той, защото явно у нас задължително условие да заемаш този пост е да не знаеш значението на някои думи. Сред министрите в това министерство се наблюдават системни езикови дефицити. Доколкото си спомням онзи с постните пици не правеше разлика между феодални и синодални старчета и имаше неосъзнати и необясними проблеми с учените от БАН. Странно – защо ли министрите на финансите в България все виждат врагове и маргинали в образовани хора? Защо вместо да се заяждат с тях не използват потенциала им за решаване на истински проблеми?
За съжаление и ние не можем да направим много за самозабравили се арогантни политици. Можем да им подарим речници и книги, но не можем да ги задължим да ги отварят. Можем да търпим до известно да ги гледаме в роля и да следим цирковите им изяви, но продукциите им често са слаби, а се плащат с нашите данъци. Можем и да ги призовем „Останете си вкъщи!“. Моментът е подходящ – заради коронавируса децата и учителите се приспособяват. Има напълно безплатни уроци по каналите на БНТ и по различни интернет платформи. Затова „Останете си вкъщи госпожи и господа политици! И влезте в час!“. Образованието и възпитанието не са навредили на никого. Може и на вас да помогнат.
Не се сърдя за ограниченията, които трябва да търпим във време на пандемия. Всички имаме проблем и всички ще трябва да положим усилия да го решим. Всички ще пострадаме финансово, емоционално и по ред други начини. Всички усещаме как между пръстите ни изтичат със светкавични темпове права, свободи и придобивки, за които са се борили поколения. Ще го преживеем и ще се възстановим. Дори не се сърдя за това, че народните представители и финансовият министър на практика приравниха свободните професии на корона вируса – рестрикции, забрани и нулева толерантност. Впрочем друго и не очаквах от тях. Те винаги се отнасят по този начин със самоосигуряващите се. Та не бях разочарована, просто защото нямах очаквания да се сетят за нас и да предложат някакво облекчение. Когато умовете са тясно скроени, погледът рядко стига отвъд носа. Простено да им е за това. Да ме определи като социално изолирана и като маргинал, български министър обаче ми идва в повече. Толкова в повече, че не мога да преглътна мълчаливо като друг път. Шоуто свърши. Изпълнителите са слаби за ролята и очевидно твърде изхабени. От тях струи агресия, паника и истеричност. Ако не се промени актьорският състав скоро продукцията ще потъне, защото продуцентът ще фалира. Нужни са актьори с качества, отговарящи на висотата на ролите им.
И следващите редове можеха да си останат самотни мисли в главата ми, докато за пореден път търкам с дезинфектант всичко около мен. Както споменах по-горе обаче, един министър реши да излекува психиката ми като отключи изблик на искреност, която държа да споделя с повече хора.
През последните дни предимно си стоя вкъщи. Свела съм контактите си с хора до 1/10 от обичайното. Мия си ръцете и дезинфекцирам всичко за което се сетя или ми се изпречи пред погледа. Пазарувам по веднъж седмично и спазвам дистанция 2 и повече метра от другите хора в магазина. Всичко това ми се струва абсолютно разумно при създалите се обстоятелства и не ми тежи да го правя. Ходя и на работа (без да пускам външни хора в кантората). И там пада същото търкане (стълбището в сградата, пода, мебелите, компютрите, мишките, клавиатурите и т. н. и т. н.). Много чистене, много нещо. Чувствам се като Майкъл Джексън в барокамера.
Има хора в социалните мрежи, които в потрес изливат упреци към излизащите навън и питат дали се смятаме за безсмъртни. Преди да задавате този въпрос си помислете колко от хората, които виждате навън отиват на работа и са лекари, медицински сестри, санитари, полицаи, пожарникари, социални работници, продавачи в магазини за храни, момчета, които няколко минути след като сте ги видели ще се качат на бус, за да превозят храни до магазини в малки населени места, момичета, които отиват в шивашка фабрика, за да шият маски и защитни облекла и т.н. Ако вие искате да си налагате ограничения над въведените от държавата, това си е ваша работа. Все някой обаче трябва да работи, за да има пари другия месец за заплати на лекарите, полицаите и всички, които активно участват в борбата с вируса. Бъдете спокойни – никой не е безсмъртен. Всички един ден ще умрем. По-важното е как живеем докато този ден дойде.
Дали опитът да избегнем заразата по този начин ще помогне? Дали с препаратите, с които се браним от модерния днес вирус не убиваме и полезните за нас микроорганизми? Дали изолирайки се от света и другите хора всъщност не снижаваме естествената имунна защита на организмите си? Дали с изолацията не отлагаме неизбежното? Как и кога ще дойде пикът на заболяването, ако всички стоим затворени и няма от къде и от кого да се заразим? Като не идва пикът, кога ще започне спадът в заболеваемостта? Какво ще правим догодина, ако вирусът се върне (същият или мутирал), а ние не сме изградили имунитет за него и никой не е открил ваксина? Пак ли извънредно положение? Пак ли изолация и карантина? Защо постоянно повтарят две взаимоизключващи се твърдения? От една страна говорят, че това била много опасна болест, а от друга, че близо 90 % от заболелите ще я изкарат много леко. Толкова леко, че даже няма да им трябва лекарска помощ, а дори може и да не разберат, че са болни? Защо тогава е цялата истерия? Сърцераздирателната реч за възрастните хора някак не върви като гледам статистиката. Те не са сред най-поразените у нас. Ако наистина ги е грижа за тях могат да го показват и в спокойни времена – с делата си, а не с речи пред камерите.
Като е толкова страшен вирусът и трябва да си стоим по домовете защо никой политик не е ограничил социалните си контакти, а напротив – извират от всеки телевизионен канал, пътуват си спокойно из държавата, посещават предприятия, дават интервюта (всичкото това без маска или в най-добрия случай маската пази челото или брадичката. Явно там има важни чакри и на някои от първите мъже в държавата е обяснено да ги пазят с приоритет пред устата, носа и очите)? Защо телевизиите не си ограничават програмите и предаванията? Все пак всяко предаване се прави от многочислен екип пред и зад камера и то не непременно в просторни и проветриви помещения при спазване на дистанция? Нещо чух за климатичните системи и за радиатора на премиера. То от толкова медийни изяви и визити из страната кога пък му остава време да се грее на този радиатор? Ама нейсе и на това вярваме. Как без климатични системи телевизиите ще осигурят нужната температура за техниката си и редовно ли се проветряват? Или системите си работят и поставят в риск здравето на служителите си? Не забелязвам и някой да тича с дезинфектант след всеки гост в телевизионно студио. Редовна гледка са репортери без защитни средства, които се навират в опасна близост за интервюта и скрити камери във влакове, при кметове, граждани по КПП-тата и при изнемогващи шофьори по пътищата. За тях риск от зараза няма ли? Защо като призовават да си останем вкъщи не престанат да излъчват реклами, подстрекаващи хората да излизат, за да си купуват щяло и нещяло? Твърдо съм убедена, че ще оцелеем и без широко рекламираните газирани напитки, захарни изделия с много Е-та, хапчета за отслабване и други простотии. „Дела трябват, а не думи“. И още „По делата им ще ги познаете.“ Как така на думи всички политици и медии са загрижени и къде назидателно, къде с благост ни призовават да стоим вкъщи, а те самите обикалят като пощръклели. Като не трябва да се пипаме по лицето, защото вирусът влизал оттам, защо един от членовете на вездесъщия Щаб редовно и енергично си трие с длан мустаците и всичко около тях (уста и нос). Колко да е страшно като в национален ефир по време на редовния сутрешен брифинг от ВМА виждаме от най-достоверния източник на информация нагледен пример за обтриване с гола ръка на всеки възможен вход за зараза? Ама имало много починали в Италия и Испания. Да, така е. Но някой каза ли ни колко хора в същите две държави са починали миналата, по-миналата и още по-по-миналата година там пак от усложнения на респираторни заболявания? Ако смъртността при тях е толкова необичайна и небивала досега от къде се взеха толкова много лъскави ковчези за погребенията, с кадри на които ни заляха в медиите и социалните мрежи? Сега ли ги произведоха, за да покрият нуждите (ама нали е извънредно положение и нищо не работи. Таа … как успяха)? Или си ги имаха готови от преди извънредното положение, т. е. имали са очаквания тази стока да е нужна точно в такава бройка, защото това е обичайното положение там? Или това са кадри за някоя бъдеща високобюджетна холивудска продукция? Трябва ли да съчувстваме и да се идентифицираме с общества, за които е по-важно да имат достатъчно на брой скъпи ковчези, но не и достатъчно лекари, медицински специалисти, оборудване, облекла, ръкавици, маски и шлемове? Въпрос на приоритети, а? Като е толкова опасен вирусът защо са приети само около 30 човека в болници? Не е ли редно за доброто на заразените и на здравите всеки болен да се настанява в болница. Там да го лекуват и да следят състоянието му, а не ни четат от телевизора назидателни лекции да стоим вкъщи. В крайна сметка не всички сме лекари и не всички можем да се самодиагностицираме и самолекуваме в домашни условия. Нима работата на лекарите не е точно да диагностицират и лекуват и защо се драматизира заради 30 заети легла? Може би милион пъти сме чули в предходни години от ефира на различни телевизии да не си слагаме сами диагнози, да посещаваме редовно лекар, да си правим профилактичните прегледи и в никакъв случай да не се самолекуваме, защото нямаме познанията за това. Заради постоянното хокане от лекари с различни специалности, участващи в телевизионни и радио предавания научих дори за органи, които не знаех, че имам. Всеки специалист призовава да си преглеждаме поне по два пъти годишно органите, за които той е специализирал + задължителните профилактични прегледи по Здравна каса. Какво стана бе хора? Кога нещата се промениха и вече не трябва да ви посещаваме? Кога се образовахме толкова много, че вече можем сами от вкъщи да разберем от какво сме болни и да проведем абсолютно адекватно лечение в домашни условия? И как точно се лекуват в домашни условия другите над 200 доказано болни? Кой им назначава лечение? Кой следи за промяна в състоянието им и за ефектите от лечението (очаквани и странични)? Ако тези хора нямат близки, които не са под карантина как се очаква да си купуват лекарства, храна и други стоки от първа необходимост? Как да си плащат сметките като не могат да излизат, нито да се срещат с хора, за да помолят за услуга и да им подсигурят пари за плащането? Какво да правят, ако спазвайки карантината не платят навреме и им изключат тока или телефона? Как тогава ще гледат сутрешния „сапунено-спиртен“ сериал и ще са в час с новостите за хигиена и борба с вируса? Как ще се свържат с лекар да го информират за състоянието и нуждите си от лечение? С пощенски гълъб ли или по телепатия? Защо в брифингите на Щаба жестоко се хокат обикновени хора, а не чухме нито един упрек към лекарката и бизнесмена. Та някои от заклеймените като безотговорни заради семейните им тържества платиха прескъпа цена – загубиха близки хора и то в самото начало, когато нямахме достатъчно информация. Нужно ли е това публично натякване. Нима не страдат достатъчно и без соченето с пръст. Безотговорен бил и мъжът от Варна, дето бил в Бергамо и Барселона. Е каква точно е разликата между него и лекарката, обикаляла европейски градове на конгреси? Защо тя не беше изкарана пред строя да ѝ се обясни колко безотговорно е постъпила? Все пак има съществена разлика. В два от любимите примера за безотговорност, изтъквани от Щаба става дума за диджей и за жена, прибрала се в ломско село след гурбет в Италия. Сред премълчаваните примери е лекарката, обикаляла Европа по конгреси. Е нали тя е учила медицина и щом ходи на конгреси, явно практикува. Значи по-добре от обикновените хора трябва да осъзнава какви ги върши и какви вируси ще донесе. За нея нямаше смразяващо размахване на пръст. Нямаше и за бизнесмена, който преди да акостира в болница с положителна проба обикаляше по срещи с политици, журналисти и кой знае още с колко хора? Някой накара ли му се на него, че не е спазил протокола да се обади на личния си лекар, да бъде транспортиран както му е редът и приет в определено за това лечебно заведение. Заради него цяла болница, която не беше предвидена тогава за прием на такива пациенти беше под карантина. Това макар и временно е блокирало дейността ѝ. Вероятно той ще намери начин да я компенсира за неудобството. На колко ли хора обаче покрай неговата постъпка са провалени планирани или спешни животоспасяващи операции в същата болница. Ама те явно не са толкова важни. Ще почакат, пък ако си имат дни …
И сега да обобщим примерите на Щаба: Ако си обикновен човек без медицински познания и не си от елита на бизнеса - си безотговорен идиот, който сее зараза. Стой си вкъщи и спазвай всички ограничения. Ако си лекарка, отишла на конгресче или имаш грандиозен бизнес – абе, не е много хубаво това дето си направил, ама няма да те порицаваме пред строя и гледай да не го повтаряш.
Не става така бе хора. Не можете да мерите с различен аршин, защото това дразни и деморализира. Това е така по принцип, но е още по-остро, когато сме в криза. Или се карайте и обругавайте с еднаква ярост всички носители на вируса, или спрете да давате избирателни примери. Всички сме изплашени достатъчно, за да спазваме разумните мерки и ограничения. Не превръщайте всичко във филм на ужасите, в източник на паника и истерии. Вирусът е тук. Това просто се случва и никой не е застрахован. Означава ли, че трябва да спим зимен сън като мечките. Да изпаднем в летаргия като кърлежи? Да, ама те така са програмирани и си знаят, че това е част от жизнения им цикъл. А за нас всичко дойде като гръм от ясно небе. Нямахме време да натрупаме резерви и сега шокът е за всички ни. За вас, че няма да овладеете евентуален бум, а за нас – че не знаем дали, кога и как ще продължим нормално живота си. Хайде заедно да намерим баланса, защото животът е много повече от задоволяване на физиологични потребности на биологични единици. Освен тяло всички имаме и дух. Нека опитът да съхраним телата си не потиска духа ни, защото сме способни на много повече от дишане, хранене, отделяне и размножаване.
Хайде да не се лъжем. Сега си стоим вкъщи, защото години наред обществото и политиците игнорираха потребността от уважение към лекарите, медицинските специалисти и научните работници в БАН. А сега искаме лекари, сестри и гениални учени, които да измислят ваксината и да продължим да си свиркаме. Браво! Сетихме се. Не става дума само за пари и заплати. Става дума за осъзнаване стойността на науката и здравната грижа и на онези, които са призвани да ни я дават. Е, явно дойде време да платим цената за дългогодишното си последователно идиотско поведение. Проблемът не е във вируса. Вируси вероятно има отпреди да се появи човешкият вид. Ще ги има и занапред. Проблемът е, че сме се докарали дотам човешкият, технически и финансов потенциал на здравната система да не е достатъчен, за да ни излекува, ако нещата преминат определена граница. Виновни сме всички и ще си платим за това по един или друг начин. От години вървим по този път – пари за асфалт, за вещи и за всичко материално има, но някак все не достигат за наука, медицина и духовност. Сега ще се справяме в движение, както можем и доколкото успеем. И дано, когато всичко приключи да сме разбрали, че реформа е необходима и то не само в здравеопазването, макар сега то да е мега актуално. Дано сме разбрали, че една система може да се реформира само от хора, които имат познания и опит с нея. Дано сме разбрали, че министри не се намират по магистрали и бензиностанции, и не се внедряват като кръпки. Дано сме разбрали, че принципът дай да сложим някой там, като да има и да е послушен не е работещ. Тези, които управляват държавата не може да се избират само защото са послушни. Защото когато нещата станат страшни инстинктът на послушния е да се сниши и покрие докато бурята отмине. После гордо ще вдигне празната си глава и ще започне да приема команди от новия си господар. Може и от стария, ако той е оцелял след бедствието. За послушкото името на шефа няма значение.
Днес здравеопазването е на прицел, но в същото положение са и доста други сфери на живота ни, управлявани от хора, които никога не са били част от тях и не ги познават отвътре. Като са виждали някога опаковката, това съвсем не означава, че са наясно със съдържанието и технологията на продукта. От къде, да му се не види, тогава им се взема самочувствието, че стават за тая работа.
Хора свалете си розовите очила, защото след тях идва ред на розовите маски. А после какво следва?
P.S. Всеки, който беше така търпелив да прочете горното дължи удоволствието или неудоволствието от това на министър Владислав Горанов. Можеше послушно да си търкам мебелите и пода с дезинфектант, но не би. Най-неочаквано се яви катализатор и реакцията се получи. Поразяващата искреност на държавата в лицето на финансовия министър да ме определи като боклук, който трябва да стои в къщи, да спазва всички рестрикции, но не – за разлика от бизнеса и работниците по трудови договори и държавните служители няма да получи и най-малка отстъпка за послушанието си и единственото което му се полага е обидна квалификация, просто ме взриви.
P.S. Моля, ако от Щаба със сутрешните брифинги искат да ни убедят, че коронавирусът е много опасен и влиза през лигавиците на устата, носа и очите, да обърне внимание на един от членовете си, който редовно в живите предавания се опипва точно по тези органи, с което напълно обезсмисля изявленията на хората пред микрофона. Както посочих по-горе и защото съм професионално изкривена – поведението на хората говори много повече от думите им. Нагледният пример, който виждаме някак олекотява всяка изречена дума.
P.S. В ежедневието си се придържам към един съвет, който ме впечатли още в училище, когато изучавахме „Хамлет“. Със сигурност не е най-известният цитат от произведението, но е много полезен и гласи:
„В мнението чуждо се заслушвай, своето за себе си пази.“
Обещавам да се върна към спазването на този принцип и да не го нарушавам, освен ако се намери друг гениален политик, който да ме изкара от равновесие като ме квалифицира по обидни за мен начини.

Мнението е публикувано в личния профил във фейсбук на врачанския адвокат Боряна Тончева