„Галъп интернешънъл“: 56% от българите смятат, че правителството не се справя с коронакризата

32% от запитаните в края на миналата година българи смятат, че правителството у нас се справя добре със ситуацията с коронавируса. 56% обаче не се съгласяват. 11% не могат да преценят, показват данните на последното социологическо проучване на „Галъп интернешънъл“, част от международно изследване в 47 държави за нагласите на обществото по време на пандемия. В България допитването е проведено сред 808 души и е проведено между 26 октомви и 6 ноември 2020 г.
„В първите месеци на кризата миналата година българското правителство, а и много други по света, получиха силен ситуационен рейтинг, породен донякъде и от страха и неизвестността на новата заплаха. Постепенно, в последните месеци този силен първоначален заряд на подкрепа се изчерпва – и поради привикване със новата ситуация и живот в условията на коронавирус, и поради сериозния ръст на новите случаи в страната в края на 2020 г.“, заключават от „Галъп интернешънъл“.
В това отношение българите не се различават от гражданите в САЩ, Европа и Латинска Америка, от друга страна, сега са най-критични към начина, по който тяхното правителство се справя с коронавируса. Недоволството от правителството е особено високо по отношение на управлението на кризата с коронавируса в Украйна, САЩ, Великобритания и Босна и Херцеговина – над две трети от интервюираните там съобщават, че са недоволни от правителството.
От агенцията отбелязват, че през април и юни близо три четвърти от българите са одобрявали начина, по който правителството у нас се справя с коронавируса, но сега този дял се е стопил до една трета и ще трябва да се изчака какъв ще е ефектът от спада в случаите на коронавирус, за да се види имали съживяване на показателите.
Две трети от българите се съгласяват с твърдението, че ограничаването на пътуването между страните е приемлив метод за борба с разпространението на коронавируса. Една пета е на противоположното мнение. 9% не могат да преценят. Макар че общественото мнение в страната ни е по-скоро близко до средното за света, българското общество е по-скоро от онези, които подкрепят с известна неохота ограничаването на пътуването, дори и то да е с цел минимизиране на разпространението на заразата.
В края на 2020 г. у нас се наблюдава закономерен на фона на многото случаи на болест спад в склонността на обществото ни да приема заплахата от коронавируса за преувеличена. Вече 44% от анкетираните не смятат опасността от новия вирус за преувеличена, докато преди това обратната теза е имала повече поддръжници.
Делът на хората, които и сега смятат, че заплахата от COVID-19 е преувеличена обаче продължава също да бъде висок - 42%.
През последнитe месеци делът на пренебрегващите опасността е спаднал значително – с повече от 30% спрямо изследването от първата вълна в края на март. Така изглежда, че обществото ни, макар и да привиква с живота в условията на COVID-19, е започнало да приема опасността по-сериозно, заключават от „Галъп интернешънъл“.
56% от анкетираните българи изразяват готовност да се откажат от някои от своите човешки права, ако това ще помогне да се спре разпространението на коронавируса. 31% не биха жертвали своите човешки права, дори и за да ограничат заразата. 13% не могат да формират мнение по този въпрос. 
Макар че мнозинството у нас все още е склонно да се откаже от свои права в борбата против вируса, забелязва се и сериозен спад на изразената готовност за това в сравнение с декларираното съгласие през март (83%) и април (78%). Българското общество е и далеч по-неуверено в съгласието си за отказ от човешки права на фона на обобщените за света данни.
Що се отнася до отношението към ваксините срещу коронавируса, 42% от българите изразяват своето желание да се ваксинират, в случай че има обществено достъпна ваксина срещу болестта, която е считана за безопасна е ефективна. 36% по-скоро не биха си поставили такава ваксина. Отговорите у нас са близки до средните стойности за ЕС, особено до тези на източните държави от Съюза, отбелязват от „Галъп интернешънъл“.
На този фон, прави впечатление размерът на дела на отговорите „не знам“ – 22%, който е най-високият регистриран дял на колебание сред всички държави, участвали в глобалното изследване.
Това показва не особено висока увереност и силна зависимост от потока информация и необходимостта от разяснителна кампания, отбелязват от „Галъп интернешънъл“.
Агенцията заключава, че макар и българите да не приемат с особен ентусиазъм идеята за ваксинация срещу COVID-19, пандемията не е повлияла негативно на цялостните нагласи на обществото ни към ваксините. Малко над една трета е делът на тези, които споделят, че след глобалната пандемия от коронавирус е по-вероятно да се ваксинират по принцип, а малко под една трета са тези, които казват, че няма промяна в тяхното отношение по този въпрос. Една четвърт пък е делът на тези, които споделят, че сега е по-малко вероятно да се ваксинират.
35% от респондентите у нас очакват след пандемията от коронавирус българите да са по-склонни да се ваксинират по принцип. 22% смятат, че след пандемията българите по-скоро ще избягват ваксините, а 16% не виждат промяна в общественото мнение по-този въпрос. Отново значителен е делът на тези, които не могат да отговорят (28%), най-висок от всички страни, участвали в изследването.