Парламентът най-после закри неработещата Държавна петролна компания

Парламентът окончателно прие днес промени в Закона за държавните резерви и военновременните запаси, с които се закрива неработещата Държавна петролна компания.
Тя бе създадена в края на третия кабинет на Бойко Борисов с помпозната идея да съхранява запаси с горива вместо Държавния резерв и да изгради верига от близо 100 държавни бензиностанции като конкуренция на частните търговци. Тогавашните управляващи се аргументираха, че по този начин пазарът на течни горива ще бъде балансиран, т.е. конкуренцията на държавните бензиностанции ще свали цените. Създаването на държавното дружество получи много критики и след падането на ГЕРБ от власт то така и не заработи.
В същото време вече трета година назначените в него шефове и служители получават заплати, без да са свършили никаква работа. Справка във фирмените регистри показва, че от май 2021 г. в предприятието са назначени над 30 души. За миналата година в бюджета бе заложен трансфер към Държавната петролна компания от 815 000 лв.
Досега бяха правени няколко опита за закриване на Държавната петролна компания. Първото решение бе взето от правителството на Кирил Петков в края на декември 2021 г. Оказа се, че е невъзможно това да стане с решение на МС, защото компанията е създадена със закон. По-късно Корнелия Нинова като министър на икономиката внесе в парламента законови поправки, но те не стигнаха дори до първо четене в зала, защото парламентът бе предсрочно разпуснат. Днешното гласуване в НС става възможно след като служебното правителство внесе законопроект с промените.
В срок от седем дни от влизането в сила на законовите промени министърът на икономиката и индустрията трябва да открие процедура по ликвидация на Държавната петролна компания, да освободи членовете на Управителния съвет и да назначи ликвидатор. Средствата по ликвидацията са предвидени в бюджета на министерството на икономиката за 2022 г. и са в размер на 70 000 лева. Очаква се за около два месеца процесът по закриването да приключи, посочиха от МИИ.
Издадените вече лицензи за управление на данъчни складове на ДПК трябва да се прекратят от директора на Агенция "Митници". Агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" продължава да осъществява дейността си като лицензиран складодържател на горива.
В парламента всички партии единодушно гласуваха за закриването на ДПК. Това обаче не попречи преди гласуването да възникне спор в пленарна зала.
Десислава Трифонова от ГЕРБ обясни, че няма други мотиви за закриването на петролната компания освен политически.
Мартин Димитров от "Демократична България" се обяви за категорични мерки на пазара на горива. Според него обаче усилия трябва да бъдат вложени в това да има повече конкуренция и прозрачност, а не в държавни петролни компании. Той разкритикува работата на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която е занижила контрола си върху този сектор.
Това даде повод на Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната“ да призове депутатите "да си свършат работата и да сменят състава на КЗК".
Делян Добрев от ГЕРБ обвини правителството на Кирил Петков, че то е виновно за това държавната компания все още да продължи да съществува. "Повече от година има 30 човека, които нищо не правят, но получават заплати. Още тогава трябваше да я закрият“, каза Добрев.
Този спор даде повод на лидера на БСП Корнелия Нинова отново да разкритикува коалицията между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, че не могат да гарантират стабилност и сигурност. "Това е правителство за пари, страх, власт и омерта. Конституцията ли ще правите? Вие просто не може да решите как да гласувате по законопроектите", обърна се Нинова към новата власт.
Христо Иванов й отговори, че ще промени конституцията с всеки, който иска да сподели тази отговорност. "Това че спорим е резултат от политическата ситуация, а не от някакви задкулисни неща. Ако това управление бе управление на омертата, нямаше да има никакъв спор, а ред, хармония и добра дисциплина в пленарна зала", коментира Христо Иванов.