Почитаме жертвите на комунизма в България

Стотици граждани и общественици се поклониха пред паметта на хилядите невинни жертви на комунистическия режим в България.
„Отдаваме почит на жертвите на комунизма, но отбелязваме и този мракобесен период в българската история, чието начало беше поставено с атентата в църквата „Света Неделя“, чието 100-годишнина ще отбележим през 2025 г. Този период премина през червения терор непосредствено след 9 септември 1944 г. Това е период, който беляза живота на поколения българи, на които не само им бе отречено правото да имат история, беше обезсмислено тяхното настояще, но им беше забранено и бъдещето. Това са годините на обезсмисляне на човешкото съществуване“, заяви в словото си председателят на Народното събрание Росен Желязков.
Той подчерта, че „злото не е останало в миналото, то дебне отвсякъде, то причаква и ние трябва да бъдем много внимателни“. Желязков предупреди, че тътенът на този период се чува и днес в плахите, но чуваеми опити за реставрация.
„Нашата памет би била напълно безсмислена, ако не предаваме научените уроци. Хората през едно, две поколения забравят. Забравят и са склонни да се поддават на злото, защото злото има много имена, едно от тях е на безбожниците. Днес трябва да се помолим за душите на жертвите и да отправим своя апел към живите и бъдещите поколения да не забравят и да помнят, че доброто винаги побеждава, но битката е трудна“, каза председателят на НС.
Церемонията, както всяка година, се състоя на Мемориала на жертвите на комунизма в парка пред Националния дворец на културата в столицата. Беше отслужена панихида. Тази година за пръв път имаше и представители на мюсюлманското изповедание, които почетоха и паметта на жертвите мюсюлмани и български турци.
Освен Росен Желязков събитието беше уважено от много общественици, политици, интелектуалци, много граждани, както и няколко оцелели от комунистическите лагери и затвори.
Цветя и венци бяха поднесени от името на ГЕРБ, СДС, БЗНС, Народното събрание, кмета на Столична община, Министерството на отбраната и други институции, но не и от Президентството, което за поредна година не изпраща свой представител.
На 1 февруари се навършват 79 години от най-масовото убийство на държавници и интелектуалци в нашата история, което е извършено от Народния съд – един противоконституционен съд, създаден от правителството на Кимон Георгиев след преврата на 9 септември 1944 г. От 20 декември 1944 до 2 април 1945 година са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 11 122 души са повдигнати обвинения, съдбата на много от другите арестувани е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9155 присъди, с които са осъдени на смърт 2730 души, 1 305 души получават доживотен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години.