България отчита за последно Национална програма за реформи пред ЕК

България представя за последен път пред Брюксел актуализация на Националната си програма за реформи спрямо отправяните към нея от ЕК препоръки. За последен път страната ни представя и конвергентна програма. Тези документи остават в историята, като от тази есен всички страни в ЕК трябва да представят по-дългосрочни фискални структурни програми. Очаква се преминаването към нова рамка за икономическо наблюдение да повиши анажираността на държавите-членки към набелязаните мерки за подобряване на управлението на публичните финанси.
Това става ясно от одобрените от кабинета през изминалата седмица актуализация на Националната програма за реформи и Конвергентна програма. В преамбюла на двата документа се изтъква, че те се изготвят за последен път и наесен страната ни ще трябва да представи пред Брюксел нов средносрочен фискален структурен план, който да определи фискални рамки и цели за период от 4 години.
Като страна с ниско ниво на дълга България е сред държавите, които би следвало да бъдат улеснени от новия подход на Брюксел. Предвижда се изготвянето на новите средносрочни фискални структурни планове да бъде предшествано от анализ на устойчивостта на дълга, при който държавите-членки ще бъдат разпределени в различни групи в зависимост от риска - държави с високо, средно и ниско ниво на дълга. За страните от първите две групи ЕК ще изготви насоки за регулиране на дълга в посока трайно намаляване. За страните с ниско ниво на дълга, каквато е България, няма да бъдат изготвяни подобни насоки.
Новият модел на икономическо наблюдение запазва без промяна основните фискални правила - за дълг до 60% и дефицит до 3%. Ангажиментът за спазване на дефицита на ниво под 3% трябва да бъде гарантиран за период от 10 години след изтичане на срок за адаптиране и влизане под този праг при държави с по-високи нива. Основен индикатор, който комисията ще следи в хода на изпълнението на плановете, ще бъдат нетните първични разходи, отчитани от правителствата (с приспаднати дискреционни приходни мерки, разходи за лихви и циклични разходи, свързани с безработицата) и вместването им в определени годишни нива.