Криза за кадри: Едва 1% от заетите работят като медицински сестри

България е на прага на сериозна кадрова криза в здравеопазването. Според последните данни на Националния статистически институт, броят на медицинските сестри в страната продължава да намалява, докато броят на лекарите бележи лек ръст. Анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) показва, че едва 1% от заетите в икономиката са медицински сестри.
„Да, критична точка достигаме наистина“, категорична е Петя Георгиева, икономист в ИПИ и автор на анализа. Според нея, проблемът не се изчерпва само с броя на сестрите. „Изобщо специалистите по здравни грижи в България не са само сестрите – това са акушерки, фелдшери и други.“
Най-тежко се усеща липсата на сестри в болничната помощ. „В болниците този проблем е най-голям. Почти всички лечебни заведения за търсят такива специалисти“. Георгиева подчертава, че дори в централни болници в столицата има остър недостиг, а в общинските болници положението е още по-сериозно.
„Когато тези специалисти са малко на брой, те са силно натоварени, не са удовлетворени от своята работа, не виждат перспектива и напускат“. Проблемът се засилва и от факта, че все по-малко ученици избират да се обучават за медицински сестри, а още по-малко завършват и остават в професията.
За разлика от личните лекари, при медицинските сестри няма ясно изразени регионални различия. „Навсякъде положението е изключително тежко. Дори в столицата“. Причините за това са комплексни – завършилите често заминават в чужбина, тъй като там намират по-добри условия и заплащане.
Докато броят на лекарите леко расте, Георгиева отбелязва важна разлика - между младите лекари и тези, които вече са утвърдени в професията. Тя обясни, че лекарите имат дълъг и сложен път на специализация, но след това се радват на по-добри възможности за реализация и доходи.
„Това е една много ясна перспектива. За съжаление, при медицинските сестри такава перспектива по-скоро не съществува.“
Проблемът със заплащането стои в основата на кадровия срив. „Очевидно пазарът не решава проблема с недостига. Каквито и възнаграждения да получават, те не са достатъчни“. Георгиева е категорична, че държавата трябва да приоритизира сектора.
„Трябва да се вземе решение – тези специалисти трябва да бъдат приоритет. Заплащането им трябва да бъде средно добро“.
По думите ѝ това ще изпрати позитивен сигнал към бъдещите ученици и студенти: „Подобно на това, което се случи при учителите – когато се вдигнаха заплатите, професията започна да привлича добри кандидати“.
Тежката възрастова структура също е притеснителна. „Част от болниците имат много възрастни медицински сестри, които буквално не могат да се пенсионират, защото ако се откажат, цели отделения трябва да бъдат закрити“.
Според анализа на ИПИ и думите на Петя Георгиева, бъдещето на здравната система зависи от това какви мерки ще бъдат взети днес. Решенията трябва да започнат със заплащането, но не могат да спрат дотам – необходими са цялостни политики за привличане, обучение и задържане на кадри.
„Ако не се вземат мерки сега – веднага, този проблем няма да бъде решен“, заключи експертката от ИПИ.