КЗК пита търговските вериги на кои храни ще вдигат цените

Комисията за защита на конкуренцията е поискала данни от търговските вериги за продажбите и цените на стоки от първа необходимост в периода 21 юли до 4 август. Те са необходими във връзка със секторния анализ на пазара на хранителни стоки, който антимополната комисия обяви, че започва преди повече от месец.
От предприятията се изисква да предоставят пълни данни за продажбите и цените на мляко, сирене, кашкавал, яйца, олио, брашно, хляб, месо, кайма и минерална вода, както и какви промоции са провеждани на всеки от посочените продукти в периода от 21 юли до 3 август 2025 г.
Допълнително търговските вериги трябва да представят пред комисията планове с прогнозираните цени на дребно за разглежданите хранителни продукти за периода от 5 до 15 август 2025 г., както и информация за кои предвиждат увеличение на цените през същия период и с какъв процент.
Секторният анализ на пазара на храни има за цел да установи причините за покачването на цените на основни хранителни стоки, посочват от КЗК. Експертите на комисията ще правят оценка дали наблюдаваното поскъпване е икономически обосновано или се дължи на антиконкурентни практики.
При наличие на съмнения за нарушения на конкурентното право под формата на злоупотреба с господстващо положение или забранени споразумения, КЗК ще образува съответните производства и ще наложи предвидените по закон мерки и санкции. От антимонополната комисия предупреждават, че едни от най-суровите наказания - за забранени споразумения и злоупотреба с монополно и господстващо положение, достигат до 10% от общия оборот на компанията за последната финансова година. 
С последните промени в Закона за въвеждане на еврото, приети от парламента миналата седмица, контролът върху ценообразуването в периода на двойното обозначаване на цените в левове и евро се възлага на НАП и Комисията за защита на потребителите. Законът обаче все още не е обнародван в Държавен вестник. В него се забранява повишение на цените в търговски обекти с обороти над 20 млн. лв. годишни без „обективни икономически фактори". Като такива, според закона, се считат "фактори външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства (форсмажор) и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността".