Подобни новини
Кабинетът на Росен Желязков може да се похвали с първи сериозен управленски провал. Доброто намерение за по-ефективно управление на държавната собственост доведе до политически скандал, публикуване и после сваляне от сайта на МРРБ на нелеп списък, много популизъм и в крайна сметка обратен завой. Накрая кабинетът взе решение да иска легитимация на програмата през Народното събрание и да пристъпи към изпълнение едва след получена подкрепа от депутатите. Това е прехвърляне на отговорност към НС за правомощия, вменени на изпълнителната власт, и е ясно, че се прави именно с цел замазване и разреждане на политическото напрежение. Правителството само си е виновно за всичко това, макар че много от въпросите, които повдигат критиците му, са също толкова абсурдни и популистки. В какво се провали кабинетът?
Защо бяха сложени неадекватни срокове и отговорности?
Надали някой ще спори, че държавната собственост в момента се управлява добре. Има хиляди имоти, които стоят занемарени, без да се използват по никакъв начин, а някои от тях трупат и разходи. Дотук приключват добрите новини около приемането на програма за управление на държавната собственост. Програмата бе одобрена на 8 май, като от нея става ясно, че преди приемането й е извършена подготвителна работа. Още преди гласуването на документа е получена първоначална информация от ведомствата, които стопанисват държавна собственост. Заявени като имоти с отпаднала необходимост са 4 400 терена. От самия документ, гласуван от МС, става ясно, че това е много грубо събирана информация, като за 25% от включените имоти няма съставени документи за собственост. Тези 4 400 имота е следвало да бъдат допълнително анализирани по точно посочени критерии, а собствеността да се групира на базата на този анализ с цел задоволяване на различни интереси.
Сроковете, които кабинетът е дал за този анализ, са безумно кратки и резултатът не закъсня. При приета програма на 8 май, от министрите и областните управители е изискано да предадат до 30 май допълнителна информация за имотите - вече разделени в две графи - имоти, необходими за задоволяване на публични функции, и такива с отпаднала необходимост.
Списъкът на имотите с отпаднала необходимост обаче е следвало не само да изброява терени, а да съдържа и данни има ли заявен интерес от страна на община към съответния имот или от страна на инвеститор. Следвало е да се предложи и конкретен метод на разпореждане с имота - дали да се дава на концесия, под наем, да се замени, да се предостави на община и т.н.
Абсурдно е да се мисли, че такъв анализ може да се извърши за 22 дни, особено ако следва да се установят нуждите на общините, при които е необходимо взимане на решение от общинските съвети.
По-лесен за изпълнение е даденият срок за предлагане за продажба на имоти с висок пазарен потенциал или такива, към които има заявен интерес. Тук срокът, в който е следвало да се случи това - министрите и областните управители да представят в агенцията за публичните предприятия и контрол предложения за приватизация на апетитните имоти, е 30 юни.
В програмата се съдържа едно косвено свидетелство за възможна причина за цялото бързане. В една от точките, включени в плана за действие, се изисква “незабавно” изпълнение. Незабавният срок е поставен пред МРРБ - от министерството се иска светкавично да извърши съгласувателните процедури за всички имоти, предложени от областните управители за продажба, на стойност над 500 000 лв и да внесе съответните проектопредложения в МС.
Защо са задвижени продажби при непроменени закони?
Показателен за неизпълнимостта на сроковете по програмата е паралелният процес по съпътстващи изменения в закони, свързани с изпълнението й. Покрай програмата за управление на държавната собственост правителството обяви, че възнамерява да лансира промени в два закона - в закона за държавната собственост и в закона за приватизация и следприватизационен контрол. Те бяха приети наистина ударно в края на юни, но тепърва ще се правят изменения и на подзаконови ниво.
Допълнително тези промени бяха използвани като ракета носител за прокарване с изменения между първо и второ четене на много спорни изменения в закона за насърчаване на инвестициите и този за околната среда, с които бяха съкратени срокове за извършване на екооценки на стратегически проекти.
Всичко това навежда на мисълта, че бързането не е било заради имоти на армията, а по-скоро за терени към областните управители.
Списъкът от закони, третиращи управлението на държавната собственост, като цяло е респектиращ - в програмата те са изброени най-чинно, при това неизчерпателно, и включват 21 закона. Тук попадат наред с очевидните, пряко свързани закони, законът за устройството на Черноморското крайбрежие, за културното наследство, за защитените територии, за подземното погатство, и т.н., и т.н. Ако тези закони бяха съобразени с подготвянето на списъка към програмата, нямаше как в него да попаднат черноморски носове, защитени ивици, амфитеатъра на Сердика, и още, и още.
Защо бяха пренебрегнати общините?
ДБ са абсолютно прави, че е недопустимо при вземането на решения за управлението на държавната собственост да не се проучат нуждите на общините. В критериите за разпределяне на имотите в групи в зависимост от нуждите изрично е отбелязано, че следва да се отчетат нуждите на общините. Това е посочено и като един от 5-те способа за разпореждане с имотите - безвъзмездно прехвърляне на собственост в полза на общини.
Към момента категорично няма никаква яснота какви имоти искат общините от въпросния списък. Отделни общини са направили постъпки за терени, по които има натрупана история - за такива искания има в Благоевград например, 30 имота поиска и столична община, но всичко това се случи в края на юни. Със сигурност част от общинските искания ще бъдат насочени към големи терени, които имат и пазарен потенциал, и инвеститорски интерес. Така цялото бързане става още по-съмнително.
Кой има основен принос за скандала?
Министерство на регионалното развитие и благоустройството може да се поздрави с изключително слабо изпълнение като водеща институция по програмата. Под публичен натиск, след изтичането на определените срокове и по искане на блогъра Боян Юруков, МРРБ пусна на сайта си списъка с имотите с отпаднала необходимост, получен от останалите министерства и областни управители. Той бе публикуван абсолютно безкритично, без никакви уточнения, никакви подробности за реда, по който ще се процедира с имотите. Скандалът не закъсня, като от списъка започнаха да изскачат нелепост след нелепост. За капак след многото въпроси МРРБ свали документа, отново без да го съобщава публично, и пак се стигна до публикация на Боян Юруков.
Това лесно може да се представи като провал на пресцентъра на МРРБ, но по-скоро провалът е на по-високо управленско ниво. Би следвало екипът в министерството да е наясно колко много неточности е имало в получените списъци и е следвало да информира премиера за невъзможността да се спазят сроковете по програмата. МРРБ чисто и просто не трябвашв да публикува нищо, а сроковете да се отложат до извършване на всички анализи по имотите. Нищо от това не се случи. Не знаем обаче тук дали някой не е пречил на министерството на ниво коалиционни партньори.
Докога с тоя популизъм?
Скандалът оправдано стана голям и върху него се качиха много политически партии, като чуват и много абсурдни неща. Така например ПП обявиха, че ще бранят всяко парче българска земя и ще продължат да се борят и след решението на кабинета програмата първо да мине през Народното събрание. Това даде повод на Христо Гаджев от ГЕРБ-СДС да припомни огромният списък на министерство на отбраната с предвидени разпродажби през 2023 г., обявени през октомври търгове в София и други големи градове за военни терени на стойност 20 млн. лв. и положените усилия те да бъдат осуетени. Със сигурност този списък на военните от 2023, който касаеше обща площ от над 3200 декара, сега е прелял в новия списък на кабинета “Желязков”.
Силно и неоснователно се критикува и предвидената продажба на имоти през платформата за електронни търгове на агенцията за публичните предприятия и контрол. Всъщност тя е изключително полезна, в нея може да се прочете цялата документация по търговете, включително оценките, да се проследят купувачите и изобщо дава много по-надеждна публичност от съществувалата преди това практика. И сроковете не са къси, и публичността е добра. Но пък при липса на ясна програма за продажби платформата ще трябва да се следи ежедневно за отделни сделки.
Популизъм към момента са и твърденията на кабинета, че постъпленията ще бъдат насочени към изграждане на публична инфраструктура. Факт е, че парите от продажби си нямат етикет и влизат в хазната. В програмата пише, че парите ще влизат в нарочен фонд към МРРБ, който ще се създаде със закон. Щеше да е добре кабинетът да почне именно с тази законова промяна, но уви.
*На водещата снимка: Голям зелен терен в "Люлин", включен в списъка за продажба. София си поиска 30 имота от листа с имоти с отпаднала необходимост.
