Най-срамният провал на военните в СССР
Присвояването на държавни средства не е нещо ново, а напротив. Хората често се изкушават да бъркат в кацата с мед и съветските военни не са изключение. Харчат огромни пари, провалят се тотално, но нямат смелостта да признаят за огромния гаф. Докладват за успешни тестове, казват, че всичко е наред, но всъщност една от основните стратегически системи за сигурност, отговорна за откриването на междуконтинентални балистични ракети, изобщо не работи. И всичко започва така.
През 60-те години на миналия век, във Вишегородски район на Киевска област, близо до град Николаев, стартира изграждането на модел на късовълнов надхоризонтален радар със секретното име “Дуга-Н” ЗГРЛС, създаден по време на Студената война за откриване на междуконтинентални балистични ракети още на етап изстрелване. Принципът на работа е базиран на отражението на радиосигнали от йоносферата, поради което е наречен “надхоризонтален” пространствен вълнов радар. На теория станцията “покрива” огромна площ: ако се постави в Украйна, тя би трябвало да “вижда” цялото въздушно пространство на Китай и дори по-далеч.
Липсва на картите
Конструкцията е умишлено направена огромна, но изобщо не е маркирана на картите. Приемната антена е висока 135 метра и широка 300 метра. Тя е оборудвана с 330 вибрационни елемента с дължина 15 метра и ширина около 50 сантиметра. Контролната сграда е широка повече от 90 метра и е оборудвана с 26 двуетажни предавателни елемента. Вътре във всеки от тях са създадени работни напрежения до 40 000 волта. Първата инсталация е неуспешна: възниква аварийна ситуация, по време на която няколко десетки души са ранени, а други са убити от електричество.
Настройката на системата отнема още една година: проведени са тестове с изстрелване на ракети от Тихия океан и Далечния изток в посока полигона Нова Земя, а “Дуга” ги вижда с вероятност до 0,8 срещу едно. Това е официално съобщено.
И така, въз основа на модела в Николаев, е решено да се създаде друга надхоризонтална бойна радарна станция. Това е “Дуга-2” с повишено ниво на надеждно откриване до 9000 км срещу 3000 в предишната версия. Приемната част е разположена в гарнизона “Чернобил-2” (на 10 километра от едноименната атомна електроцентрала), а предавателната антена е инсталирана близо до град Любич (Черниговска област).
Станцията е пусната на пробно дежурство през 1979 г., но безуспешно. До 1986 г. е модернизирана, но това не є помага да премине тестовете. След катастрофата в Чернобил е спряна от експлоатация и по-голямата част от оборудването е извадено от нея.
Сляпа за врага
Какъв е проблемът? Дори инсталацията, построена в Николаев, “вижда” само собствените си ракети: тези, на които е тествана. Тя не разпознава тренировъчните “вражески” ракети, тоест тези, изстреляни не от Съветския съюз, а от “врага”. Интересното е, че “Дуга” перфектно заглушава риболовните радиостанции: в радиоприемниците се чува пулсиращо чукане, което чуждестранните медии наричат “руски кълвач”. Но неправилната работа на първия модел изобщо не се превръща в пречка за изграждането на “Дуга-2” край Чернобил, защото в докладите се казва, че станцията работи добре.
Още по-интересното и безразсъдно е, че след изграждането на ЗГРЛС в Чернобил-2, съветските власти, без да чакат резултатите, издигат друга подобна структура в Комсомолск на Амур. Когато първата не успява да заработи, официалното обяснение е “неправилен ъгъл на йоносферата”. Когато и далекоизточната антена не се задейства, военните съобщават, че повредата се дължи на смущения, които пречат на засичането на отделни изстрелвания на ракети. А сега най-интересната част.
Какво прави Америка по това време? Докато съветските военни учени безуспешно се борят да усъвършенстват “Дуга”, харчейки колосални суми пари в името на сигурността, американците също изобретяват аналогични антени. Но или капиталистическата страна не иска да плаща за нещо, което не дава резултати, или изтичане на информация от съветските съоръжения допринася за това - проектът за надхоризонтален радар в Съединените щати е спрян много бързо.
Край на проекта
Историята, която съществува известно време за съветски инсталации, откриващи изстреляни балистични ракети, се оказва измислена заради американците. Те обаче є вярват само частично: няколко пъти обявяват, че ще изстрелят ракети, но не го правят! Съветските военни обаче по това време докладват на началниците си за 100% прихващане.
Вероятно, ако проектът “Дуга” съществуваше по-дълго време, учените биха могли да намерят начин да прихващат ракети с висока степен на вероятност. Но това не е сигурно. В действителност, Дуга-2, на която се възлагат най-големи надежди, е заплашена от затваряне през 1986 г.: поради аварията в Чернобилската атомна електроцентрала експлоатацията є е изключително опасна и затова до 1988 г. станцията е спряна от експлоатация.
След разпадането на СССР, Украйна възнамерява да подобри поне една от станциите, но се сблъска с финансови проблеми: необходими са над милион и половина долара. Днес станцията в бившия Чернобил-2 е привлекателна за авантюристи, докато другата е почти напълно разрушена.
13.09.2025, 16:01 часа
122
0
