Загубите от екстремното време това лято в Европа са 43 млрд. евро, България е сред най-засегнатите

Екстремното време, връхлетяло Европа това лято, е причинило краткосрочни икономически загуби от най-малко 43 милиарда евро, като се очаква разходите да нараснат до 126 милиарда евро до 2029 г., според анализ на икономисти от Университета в Манхайм и Европейската централна банка, публикуван в понеделник.
Непосредственият удар върху икономиката от това брутално лято на жега, суша и наводнения възлиза на 0.26% от икономическото производство на ЕС през 2024 г., според бързия анализ, който не е представен за експертна проверка, а се основава на връзките между метеорологичните и икономическите данни, публикувани в академично проучване този месец.
Най-големите щети са нанесени в Кипър, Гърция, Малта и България – всяка от които е понесла краткосрочни загуби над 1% от "брутната добавена стойност" (БДС) за 2024 г. - мярка, подобна на БВП. След тях се нареждат Испания, Италия и Португалия.
Икономистите от Университета в Манхайм и Европейската централна банка определят резултатите като "консервативни", защото не отчитат рекордните горски пожари, които опустошиха Южна Европа миналия месец, нито пък натрупващото се въздействие на екстремните метеорологични събития, които се случват едновременно.
Сериш Усман, икономист в Университета в Манхайм и водещ автор на изследването, заявява, че "истинските разходи за екстремни метеорологични условия излизат наяве бавно, защото тези събития засягат живота и поминъка чрез широк спектър от канали, които се простират отвъд първоначалното въздействие.“
"Нашата рамка използва актуални данни и новопубликувани доказателства за регионални въздействия от предишното ни проучване, за да предостави навременни оценки за това как екстремните събития през лятото на 2025 г. са повлияли на икономическата активност", допълва той.

Скритите разходи могат да се умножават с течение на времето
За разлика от традиционните оценки, които се фокусират единствено върху разрушена инфраструктура или сгради, това изследване се опитва да отчете скритите разходи, които се умножават и се разпространяват с течение на времето. Това включва неща като загуба на приходи от туризъм, въздействие върху производителността или прекъсване на веригата за доставки.
Топлината намалява производителността, особено в строителния и хотелиерския сектор. Високите температури намаляват броя на часовете, които строителите могат да работят, например. Според анализ на World Weather Attribution (WWA), причинените от човека климатични промени са утроили смъртните случаи в 12 големи града от горещи вълни през юни тази година.
Италия се сблъска с най-тежкия икономически удар с прогнозирани загуби от 11.9 милиарда евро през 2025 г., които ще нараснат до 34.2 милиарда евро до 2029 г. Франция следва плътно с 10.1 милиарда евро незабавни щети и 33.9 милиарда евро преди края на десетилетието.
Испания беше сред най-засегнатите страни, където изследователите идентифицираха и трите вида екстремни метеорологични явления. Общите ѝ прогнозни загуби за това лято са 12.2 милиарда евро през 2025 г. и 34.8 милиарда евро до 2029 г.

Малта, Кипър и България - особено уязвими
По-малките икономики, като Малта, Кипър и България, са особено уязвими. Въпреки че общите им загуби са по-малки, те представляват много по-голяма част от икономическия капацитет на тези страни.
Въпреки че щетите са по-малки в северно- и централноевропейски страни като Дания, Швеция и Германия, честотата и мащабът на екстремните метеорологични явления, особено наводненията, се увеличават. Авторите на изследването предупреждават, че в Германия например относителните загуби може да са малки поради размера на икономиката ѝ, но абсолютните загуби "не са пренебрежимо малки".

Далеч отвъд преките ефекти и напред във времето 
Стефан Алегат, главен климатичен икономист в Световната банка, който не е участвал в проучването, заяви, че то потвърждава, че по-широките икономически въздействия на екстремните метеорологични условия са по-големи от преките ефекти и продължават по-дълго, отколкото хората си представят.
"Отдавна се боря да изместим фокуса си от преките щети от бедствията към по-широки показатели, които обхващат по-пълно икономическо въздействие, така че съм много щастлив да видя, че проучването прави точно това", коментира той.
Герт Бийнен, икономист в Националната банка на Белгия, който не е участвал в проучването, заяви, че прекъсването на веригата за доставки е есред най-значимите "скрити разходи“, които обикновено остават неотчетени. Проучване, чийто съавтор е той, относно разходите от опустошителните наводнения в Белгия през 2021 г., показва, че продажбите на производствени фирми, далеч от бедствието, са спаднали рязко, ако са имали дългогодишни доставчици в зоните на наводненията.
Пренебрегването на подобни ефекти може да подцени щетите с до 30%, смята Бийнен.
"Навременното оценяване на въздействието би помогнало на политиците да насочат подкрепата и да адаптират стратегии, докато ефектите от екстремните събития все още се развиват", казва Усман.
Наред със спешното намаляване на въглеродните емисии, експертите призовават за увеличени инвестиции в адаптация към климата, като например топлинна защита в градовете или подобрени политики за управление на водите. Но те също така посочват, че самите мерки за адаптация са скъпи и не винаги са най-продуктивното използване на публични средства, и са необходими по-прецизни икономически анализи, за да се разработят политики, които са едновременно ефективни и социално справедливи.