Защо операциите на руските МиГ-31 пораждат опасения у Запада?

На 19 септември западни източници съобщиха, че три прехващача МиГ-31БМ на руските ВВС са навлезли в естонското въздушно пространство, което е довело до излитане в въздух на италианските F-35, базирани в източноевропейската страна, в рамките на операция „Източен център“. Шведските Gripen и финландските изтребители F-18 също са били изстреляни в въздуха поотделно. Съобщава се, че руските бойни самолети са навлезли в естонското въздушно пространство близо до остров Вайнлоо във Финския залив в Балтийско море, на около 100 километра от Русия, и са имали изключени транспондери, пише Military Watch Magazine.
„Това е безпрецедентно и нагло нахлуване - ясно доказателство за нарастващата агресия на Русия“, заяви в отговор естонският външен министър Маргус Цахкна, докато литовският министър на отбраната Довиле Сакалиене се застъпи за свалянето на руски самолети дори за много незначителни нарушения на въздушното пространство, позовавайки се на примера, даден от Турция през 2010-те години. 
МиГ-31 се счита за самолет с най-висок боен потенциал в руския флот за въздушни сражения и е открояван в западните и украинските оценки заради уникалната си мощ, дори в сравнение с по-нови руски изтребители като Су-35 . Това е  демонстрирано многократно в украинското небе. МиГ-31 е единственият руски боен самолет, способен да поразява вражески изтребители на обхват до 400 километра, като уникално високата му работна височина и скорост му позволяват да осигурява значително повече енергия на ракетите Р-37 при изстрелване, отколкото Су-35 и други бойни самолети. Сензорният комплект на самолета също се оценява като значително по-мощен от всеки друг на руски или натовски тактически бойни самолети, което му позволява да поразява цели с размерите на изтребител на пълен обхват без подкрепа от системи за ранно предупреждение и управление във въздуха (AEW&C) . Смята се, че самолетът наскоро е започнал да интегрира ядрена версия на ракетата Р-37, което позволява на един прехващач да неутрализира цели формирования от вражески изтребители.  
Последният инцидент се случи във време на особено високо напрежение между Русия и НАТО и осем дни след навлизането на приблизително 20 дрона в полското въздушно пространство, за които западни източници твърдят, че са с руски произход. Въпреки че дроновете не са причинили щети, полска ракета „въздух-въздух“ AIM-120, изстреляна за прихващането им, се приземи върху местна сграда. Членките на НАТО реагираха, като разшириха разполагането на изтребители в Източна Европа. Очаква се напрежението да продължи да нараства, тъй като украинската армия непрекъснато губи повече позиции на фронтовата линия, като в цяла Европа се засилват призивите за по-директна намеса срещу Русия, за да се предотврати бързо нарастващата възможност за колапс на украинските фронтови линии . Персонал от държавите-членки на НАТО вече е широко разположен в Украйна, за да се противопостави на руските сили, като влошаващата се кадрова криза в Украйна в резултат на екстремните жертви увеличава значението на чуждестранните бойци , като Полския доброволчески корпус и Американската предна наблюдателна група, за военните усилия.