Ласло Краснахоркаи взе Нобелова награда за литература 2025

Писателят Ласло Краснахоркаи е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература, съобщиха от Шведската академия в Стокхолм. Наградата се присъжда „за неговото въздействащо и визионерско творчество, което сред апокалиптичен ужас утвърждава силата на изкуството“.
Писателят Ласло Краснахоркаи е роден през 1954 г. в малкия град Дюла, в югоизточна Унгария, близо до румънската граница. Подобен отдалечен селски район е и мястото на действието в първия му роман „Сатанинско танго“ (Sátántangó, издаден през 1985 г., на английски през 2012 г.) – книга, която се превръща в литературна сензация в Унгария и носи на автора първия му голям успех. Романът е екранизиран през 1994 г.
„Ласло Краснахоркаи е велик писател от Централна Европа, в традицията на Кафка и Томас Бернхард, белязана от абсурд и гротеска. Но погледът му е и към Изтока, където открива по-съзерцателен, фин и духовен тон. Така се раждат произведения, вдъхновени от пътуванията му в Китай и Япония“, изтъкнаха още от Академията.
Миналата година лауреат стана писателката Хан Канг за нейната интензивна поетична проза, която се изправя срещу исторически травми и разкрива крехкостта на човешкия живот. Българските читатели познават творчеството на Хан Канг от книгата „Вегетарианката“, изд. „Ентусиаст“, с превода на Цветомира Векова. Романът беше удостоен с Международната награда „Ман – Букър“ за 2016 г.
Нобеловата награда за литература се присъжда всяка година от 1901 г. насам според завещанието на шведския индустриалец Алфред Нобел на всеки автор, без оглед на националност, вероизповедание и други, който „създаде най-забележителния труд с висши идеали в областта на литературата“.  Наградата се присъжда за цялостното творчество на автора, въпреки че понякога отделни произведения се цитират като особено забележителни. Решението за удостояване е на Шведската академия, която обявява името на лауреата в началото на октомври. Това е една от петте Нобелови награди, учредени със завещанието на Алфред Нобел през 1895 година.  
Медалът за литература, дело на Ерик Линдберг, изобразява младеж под лаврово дърво, който слуша в захлас своята Муза и записва песента ѝ. Надписът гласи: Inventas vitam iuvat excoluisse per artes (откриването на изкуството подобрява човешкия живот), което пък идва от “Енеида” (на латински: inventas aut qui vitam excoluere per artes).
Нобеловата награда за литература е присъждана 121 пъти между 1901 и 2024 г. на 120 автори: 103 мъже и 18 жени. В четири случая наградата е поделена между двама, а в седем случая не е присъждана. Сред лауреатите са писатели на 25 различни езика. Най-младият лауреат е Ридиард Киплинг, който е на 41 години през 1907 г., когато е бил награден. Най-възрастният лауреат е Дорис Лесинг, която е на 88 години през 2007 г, когато получава отличието. Наградата е присъдена посмъртно само веднъж –  на Ерик Аксел Карлфелд през 1931 година. Двама писатели са отказали наградата – Борис Пастернак, през 1958 г. (отначало я приема, но по-късно е принуден от властите на Съветския съюз да откаже наградата) и Жан-Пол Сартр през 1964 година.
През 2015 г. за първи път е присъдена награда на автор на нехудожествена литература – на Светлана Алексеевич.