Поетът с китара Пламен Сивов изнесе музикално-поетичен рецитал в Мездра /снимки/

Дни след като НЧ „Просвета 1925“ - гр. Мездра чества своя 100-годишен юбилей в градското читалище гостува поетът с китара Пламен Сивов, който изнесе музикално-поетичен рецитал от авторски песни и стихове, включени в най-новата му книга - сборника „70 песни“. Организатори на културното събитие бяха Литературен клуб „Христо Ботев“ и Читалищната библиотека. 
„Това, че съм тук, не е случайно, сподели при откриването на музикално-поетичната вечер Пламен Сивов. Първо, чисто логистично, дълги години живях в София, от две години се преместихме със съпругата ми Николета в село Гурково във вашия „вилает“, което ми дава възможност да се срещам с хора от тази част на България, каквато досега не съм имал. 
От друга страна, напоследък все повече ми харесва, оценявам го и съм благодарен, че имам възможност да се срещам с хора в читалища, особено в читалища. Не просто, защото читалищата са един от уникалните приноси, които нашият народ има към формите на културно взаимодействие, на организиран културен живот, а и с оглед на сегашното време. Не се сещам за друго място, където хората по такъв достъпен начин да могат да се срещат с творци, независимо откъде идват последните. Свирил съм в клубове, в концертни зали, къде ли не, но никъде не намирам такава атмосфера, каквато намирам в места като това. Където срещата с публиката е толкова непосредствена, където, ако щете, всяка грешка в инструмента или в пеенето се усеща и където, същевременно, публиката е така прощаваща. 
Този жанр, който представлявам по стечение на обстоятелствата, у нас го наричаме „изпята поезия“. Тук, може би, акцентът е повече върху поезията, отколкото върху изпятото, т. е. в този жанр по-важното е текстът, не толкова инструменталното изпълнение. Но това, което се опитвам да правя, е да намеря подходяща музикална форма, с която да изпея своите стихотворения. 
Започнах да го правя много отдавна, още в ученическите си години. Започнах да слушам рускоезични, англоезични, ние ги наричаме „бардове“, в различните държави се наричат по различен начин. Но навсякъде по света, от Африка до Сибир, има хора, които, когато искат да изразят по музикален начин своите стихове, посягат към най-достъпния инструмент, какъвто е китарата. Разбира се, има и такива, които използват други инструменти, но като че ли китарата си остава най-подходящият инструмент. 
В тези срещи, една от които е днешната, е много важно, че връзката с хората е непосредствена. Неслучайно винаги търся всякакви възможни начини да скъся тази дистанция (махнах бюрото), не искам да има някакъв формален предмет между вас и мен. Защото наистина става дума за споделяне, става дума не просто за опит на изпълнителя да ви впечатли, да ви се препоръча като талант, а това е разговор, това е общо дело. Става дума за това, което, между другото, на гръцки се казва литургия, „общо дело“, това е буквалният превод. Изпятата поезия също е общо дело, тя е напълно безсмислена, когато няма хора, които да я оценят и да я слушат, още повече в такъв формат. 
Книжката се казва „70 песни“, в нея съм събрал песни, които съм намерил за необходимо да влязат в книжно тяло. Аз имам повече песни, но реших, че точно тези трябва да са в това издание. Повечето от тях са изцяло по моя музика и текст, има и други, които са по мои стихове и музика, написана от други музиканти, и са станали песни. 
В моята поезия, каза в заключение Пламен Сивов, присъстват най-различни мотиви - разбира се, любовта, природата, детството, спомени и т. н. Това, което най-вече присъства обаче, е един неизменен, според мен, стремеж за себенадмогване, за някакъв порив нагоре, порив отвъд себе си. Което неизбежно води до по-духовно звучене на някои от песните. Не искам да казвам религиозно или някакви такива думи да използвам, но да, има такива мотиви в моите песни, да не се изненадвате.“ 
По време на музикално-поетичния рецитал Пламен Сивов изпя своите авторски песни „Душа“, „Място за всички“, „Твоят живот е и мой“, „Мариам“, „Недължимо“, „Небе и хляб“ и „Ръцете ти“ (последните две от албума „Небе и хляб“, издаден съвместно с джаз пианиста Самуел Ефтимов) и рецитира стихотворенията „Реквием“, „Иван Петров“, „Анданте“ и „Натюрморт“, за което беше възнаграден със заслужени аплодисменти от публиката. 
В знак на уважение и признателност Пламен Сивов получи като подарък от Община Мездра книгата „Град Мездра. Кратък исторически очерк“, илюстрованата дипляна „Мездра - наш дом, наше бъдеще“ и бутилка бяло вино, местно производство. 
Накрая гостът раздаде автографи и се снима за спомен с новите почитатели на неговата христолюбива поезия и музика. 

Галерия