Събарят култовата чалготека „Син Сити“ /снимки/

Строителна бригада е забелязана в запустялата и рушаща се сграда на култовата чалготека „Син Сити“.
Бившата Мека на чалгата на бул. „Христо Ботев“ в София от десетилетие е оставена произвола на съдбата, но дните ѝ изглежда са преброени, пише Lupa.bg.
Иначе няма никакво обяснение за нашествието на бригада работници в горялата преди 4 години сграда.
„Син Сити“ се превърна в чалготека в началото на века и работи като такава до 2015 година. Оттогава започва периодът на бавен разпад.
Сградата гори няколко пъти откакто е оставена на произвола на съдбата.
Някъде по това време собственикът ѝ - Красимир Георгиев обяви намерението си на мястото на бившата дискотека да построи петзвезден хотел.
От 2009 г. сградата е с намален статут на Паметник на културата, което означава, че събаряне е допустимо, като новопостроената сграда трябва да съдържа елементи от фасадата на старата. Това някак звучи невъзможно с оглед на последните събития. В последните години гори и се разпада.
Великолепната сграда е дело е на арх. Никола Лазаров – същият, на когото дължим редица прелестни жилищни и обществени сгради, останали като безценно наследство, с което можем да се гордеем. Част от най-известните му шедьоври са Военният клуб, домът на д-р Георги Калинков на ул. „11 август“, домът на д-р Димитър Моллов на пл. „Народно събрание“ (останал без мансардата и купола, разрушени при бомбардировките над София), Театърът във Варна, Софийската окръжна палата, зданията на Фархи (ул. „Алабинска“) и Гендович (до Народния театър). Почеркът му дава неповторимия облик на Варна – архитектурната среда в града е украсена от къщата на Петко Бакърджиев, забележителната къща на аптекаря Ради Русев, хотел „Роял“ на ул. „Охрид“ и много други. Творчеството на арх. Лазаров се отличава с богата декорация – барокови форми, дъгови фронтони, кули, балюстради и пр. За жалост българите в началото на миналия век и тези, живеещи днес, са два различни народа, разделени от цяла цивилизация помежду си. Това, което първите са градили, вторите се опитват с всякакви действия да разрушат.
Едно от творенията му – сградата на летния театър „Нова Америка“, се отличава с липса на късмет.
Сградата е построена през 1900 г. и в началото на живота си преуспява като бирария, всяка вечер е препълнена с публика – Янко Петров създава кебапчийница с естрада, на която италиански и български трупи забавляват посетителите. Макар да служи преди всичко за забавление и консумиране на бира, просторното помещение често се използва за срещи и конгреси. По-късно се преобразува в летен театър с градина. През Първата световна война театърът е реквизиран за склад. След смъртта на Янко Петров, тогавашен собственик, имотът минава в ръцете на брат му Григор, единствен негов наследник. Съпругата му успява да го разработи наново и след многократни поправки „Нова Америка“ става театър „Ренесанс“.
Превръща се в най-модерния и известен театър в столицата и в символ на развитието на театралното изкуство у нас.
През 1940, на 24 август, гори за пръв път. Стихийният пожар застрашава да унищожи цял квартал и след часове усилия мястото е спасено от сриване. След 1944 г. с доброволния труд на софиянци сградата е възстановена в неокласически стил и се превръща в Профсъюзен дом на културата „Г. Димитров“. Много голяма част от интериора е създаден специално за него – дясната ложа на балкона, стенният часовник над сцената е личен подарък от самия Димитров.
Интериорът е богат, с много декоративна украса.
Сградата е завършена през август 1948 г., но още през пролетта на 1948 г. в нея се провежда II конгрес на ОРПС, на който Георги Димитров произнася последната си реч. Дълги години след това сградата остава без стопанин, пише в книгата „София преди 50 години“.
Това се променя в началото на новото време, когато в нея се помещава дискотеката „Син Сити“, която е и последният ѝ обитател.

Галерия