Научни ползи от правенето на добро, или що е то „позитивен резонанс“

Обикновено свързваме добротата с малки жестове към околните – да придържим вратата, да кажем нещо мило или да окажем помощ на непознат.
Но редица научни данни подсказват, че подобни действия носят ползи и за самите нас.
Според Зита Оравец, преподавател по човешко развитие и семейни науки в Пенсилванския държавен университет, добрината създава силно, топло чувство на свързаност между хората. Психолозите описват това преживяване като „позитивен резонанс“ – кратък миг на взаимна откритост и доброжелателност, който влияе дори на физиологично ниво. Усмивките, освобождаването на окситоцин – хормона на близостта – и синхронизирането на сърдечния ритъм са само част от процесите, които се задействат. Когато мозъкът отделя окситоцин, допамин и серотонин, те потискат стресовите хормони като кортизола, което постепенно може да подобри кръвното налягане и да намали възпалителните реакции.

Какво показват изследванията за „позитивния резонанс“
Ползите от добрите дела са измерими. Научни проучвания сочат, че помощта към другите – било то под формата на жест към съсед или участие в доброволческа инициатива – може да облекчи тревожността, да подобри настроението и дори да намали усещането за физическа болка.
Експеримент от 2022 г. установява, че хора, които редовно извършват добрини, изпитват по-сериозно намаляване на симптомите на депресия и тревожност в сравнение с контролни групи. Според автора на изследването Дейвид Крег, социалната свързаност е ключова за психологическото благополучие, а добротата е един от най-лесните начини да я създадем.
Подобни изводи прави и Менталната здравна фондация на Обединеното кралство: да помагаме на другите укрепва самочувствието, повишава личното удовлетворение и подпомага емоционалния баланс. Международно проучване, публикувано в Social Psychiatry and Psychiatric Epidemiology, показва още, че добрините намаляват социалната изолация и чувството за самота – проблеми, засягащи около един от шестима души по света според данни на Световната здравна организация.

Добротата и физическото здраве
Въздействието на добротата не се ограничава само до психиката. Десетгодишно британско проучване с близо 48 000 участници установява, че хората, които редовно даряват средства или доброволстват, по-рядко страдат от болки, които затрудняват ежедневните им дейности. Дори след като се вземат предвид фактори като възраст, доходи и първоначално здравословно състояние, участниците, ангажирани с благотворителност, съобщават за осезаемо по-ниски нива на хронична болка.
Най-силен е ефектът при тези, които съчетават финансови дарения с доброволчески труд. Друго голямо изследване в САЩ – с близо 13 000 души – показва, че хората, които отделят над 100 часа годишно за доброволчество, имат по-нисък риск от смъртност, по-малко физически ограничения в по-късна възраст и по-високо ниво на жизненост и оптимизъм.
Все още обаче има неизяснени механизми – например липсва установена връзка между доброволчеството и намаляване на рисковете от диабет, проблеми със съня или депресия.
Както отбелязва Оравец, добротата не е задължително да бъде нещо голямо или трудоемко. „Понякога най-дребните жестове водят до изненадващо големи промени. Те могат да преобразят нечий живот.“