Европа обмисля немислимото - да отмъсти на Русия

Руските дронове и агенти разгръщат атаки в страните от НАТО, а Европа прави това, което само преди няколко години би изглеждало немислимо - планира как да отвърне на удара, пише OffNews.
Идеите варират от съвместни кибероперации срещу Русия и по-координирано приписване на хибридни атаки, като бързо се сочи с пръст Москва, до изненадващи военни учения, ръководени от НАТО. Това твърдят двама висши европейски правителствени служители и трима дипломати от ЕС пред POLITICO.
„Руснаците постоянно тестват границите – какъв е отговорът, докъде можем да стигнем? Необходим е по-проактивен отговор. И не думите изпращат сигнал – а действията“, отбеляза латвийският външен министър Байба Браже.
Руски дронове са прелитали над Полша и Румъния през последните седмици и месеци, а мистериозни безпилотници причиниха хаос на летища и военни бази в целия континент. Други инциденти включват заглушаване на GPS сигнали, нахлувания на изтребители и военни кораби, както и експлозия на ключова полска железопътна линия, по която се превозва военна помощ за Украйна.
„Като цяло, Европа и алиансът трябва да си зададат въпроса колко дълго сме готови да толерираме този тип хибридна война ... [и] дали не трябва да станем по-активни в тази област“, заяви германският държавен секретар по отбраната Флориан Хан пред Welt TV миналата седмица.
Хибридните атаки не са нищо ново. През последните години Русия изпрати убийци, за да ликвидират политически врагове в Обединеното кралство, беше обвинена във взривяване на складове за оръжие в Централна Европа, опита се да дестабилизира ЕС чрез финансиране на крайни десни политически партии, ангажира се в война в социалните медии и се опита да обърне изборите в страни като Румъния и Молдова.
Но мащабът и честотата на сегашните атаки са безпрецедентни. Globsec, мозъчен тръст със седалище в Прага, изчисли, че между януари и юли в Европа са били извършени над 110 акта на саботаж и опити за атаки, главно в Полша и Франция, от хора, свързани с Москва.
„Днешният свят предлага много по-отворено – всъщност, може да се каже, творческо – пространство за външна политика“, заяви руският лидер Владимир Путин по време на конференцията във Валдай през октомври, добавяйки: „Ние следим отблизо нарастващата милитаризация на Европа. Това просто реторика ли е, или е време да реагираме?“
Русия може да разглежда ЕС и НАТО като конкуренти или дори врагове — бившият руски президент и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност на Кремъл Дмитрий Медведев заяви миналия месец: „САЩ са наш противник.“ Европа обаче не желае война с ядрено въоръжена Русия и затова трябва да намери начин да реагира така че да възпира Москва, но без да преминава червените линии на Кремъл, което би могло да доведе до война.
Това не означава, че се страхуваме, според шведския началник на отбраната генерал Майкъл Клаесон. „Не можем да си позволим да се страхуваме и да изпитваме голяма тревога от ескалация. Трябва да бъдем твърди“, каза той.
Досега отговорът беше да се засили отбраната. След като руски военни дронове бяха свалени над Полша, НАТО заяви, че ще засили противовъздушната отбрана на алианса на източния му фланг – призив, повторен и от ЕС.
Дори това разгневи Москва.
Европейците „трябва да се страхуват и да треперят като глупави животни в стадо, което се води на клане“, заяви Медведев. „Те трябва да се оцапат от страх, усещайки своя близък и мъчителен край.“