Студени, пренаселени и трудни за поддържане: Тревожен доклад на „Евростат“ за жилищата у нас

Жилищният пейзаж в България е комбинация от студ, пренаселеност и нарастващи цени, според новия доклад на Евростат „Housing in Europe – 2025“. Данните са за периода 2010-2024 г. и показват сериозен контраст при жилищата в Западна и Източна Европа.
Докладът отбелязва, че през 2024 г. 34% от българите живеят в пренаселено жилище, което ни поставя на третото по този показател в ЕС. Анализаторите уточняват, че това означава не просто „повече хора в една стая“, а трайна липса на пространство за нормално семейно съжителство – липса на отделни стаи за деца, невъзможност за уединение, стари жилища, които не отговарят на съвременните нужди.
Пренаселеността е характерна за семейства с по-ниски доходи, млади двойки, живеещи с родители, и цели домакинства, които не могат да си позволят по-голям апартамент. В челната тройка са още Румъния и Латвия.
Отоплението е друг ключов показател за качеството на живот. В България ситуацията е критична: 19% от хората у нас не могат да поддържат дома си достатъчно топъл, което ни нарежда на първо място в ЕС, заедно с Гърция.
Това е един от базовите индикатори за енергийна бедност. Отбелязва се, че масово сградите в страната ни са стари и енергийнонеефективни. Тук контрастът с държави като Финландия и Словения – под 3% – е огромен и показателен за пропастта между запад и изток
България е на второ място в ЕС по дял на хората, които живеят в домакинства с просрочени сметки – за наем, ипотека или комунални услуги. Всеки пети българин (19%) има забавени плащания, като само Гърция има по-лоши показатели (43%).
Според данните на „Евростат“ цените на имотите в България не са сред най-бързо растящите в ЕС, но разходите за строителство са съвсем друга тема. България е на второ място в ЕС по най-бързо поскъпване на строителните разходи – увеличили са се със 145% от 2010 г. насам. Само Унгария отчита по-голям ръст.
Това увеличение се дължи на по-високи цени на материали, недостиг на работна ръка, растящи енергийни разходи и засилено строителство в големите градове. Експертите предупреждават, че този ръст рано или късно ще се прехвърли и върху крайните цени на жилищата – което означава, че българите ще трябва да плащат още повече за собствен дом в бъдеще.
Според „Евростат“ българите има най-ниските разходи за жилища в ЕС – с цели 38% под средното за Съюза. Анализаторите обръщат внимание, че тези данни не са положителен знак, защото ниските разходи не означават по-добър живот, а:

• по-ниски доходи,
• по-ниска покупателна способност,
• стар жилищен фонд,
• ниски наеми в изоставащи региони,
• липса на инвестиции в енергийна ефективност.

Европейската статистика отчита, че през последните 15 години Европа е преживяла експлозия в цените на имотите – средно с 53% нагоре. Някои държави, като Унгария и балтийските страни, отбелязаха истински бум. България остава в средата на класацията.
Докладът показва още, че докато Европа инвестира в модерни, енергийно ефективни и по-просторни домове, България се бори със структурни проблеми – бедност, остарели сгради и население, което едва покрива разходите си.
Заключението е, че домовете ни са по-тесни, по-студени и по-трудни за поддържане. Просрочените сметки са масово явление, а строителството става все по-скъпо, което вещае бъдещо поскъпване на жилищата.