В текста се отбелязва, че Съветът приветства ангажираността на страната към европейската интеграция и я „насърчава да засили усилията си за напредък в реформите".
„Съветът отбелязва, че Северна Македония все още не е завършила конституционните промени, които е поела като ангажимент. Съветът потвърждава готовността си да свика нова междуправителствена конференция, без допълнителни отлагания или нови политически решения, когато Северна Македония изпълни това задължение, в съответствие с вътрешните си процедури", гласи документът.
В документа се добавя: „Съветът е готов да отвори първата преговорна глава възможно най-скоро, в съответствие с Преговорната рамка."

Очаква се държавите членки на ЕС да приемат единодушно проектозаключенията на 16 декември в Брюксел. Те са базирани на докладите на Европейската комисия (ЕК), публикувани по-рано през ноември за напредъка на страните.
Освен Северна Македония, текстът се отнася и за останалите 5 държави от Западните Балкани (Албания, Черна гора, Сърбия, Косово и Босна и Херцеговина), както и за Украйна, Молдова и Грузия.
През юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение", което е одобрено от всички държави членки на ЕС. Според Преговорната рамка за да стартират преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция и във всички нейни части, отнасящи се до общностите. Северна Македония също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.
В останалите заключения, касаещи Северна Македония, според проектодокумента Съветът ще подчертае необходимостта от бързи и решителни действия за изпълнение на критериите от първия клъстер „Основни ценности".

Според документа страната трябва да засили усилията си и да проведе реформи „особено в областта на върховенството на закона", където и Европейската комисия в своя доклад заключи, че през последната година няма напредък.

„Северна Македония трябва да защити независимостта и интегритета на съдебната власт", се отбелязва в заключенията.
Това включва реформи и укрепване на Съдебния съвет в съответствие с препоръките от 2023 г. и становището на Венецианската комисия.
Както ЕК, така и Съветът ще настояват за засилване на борбата срещу корупцията и организираната престъпност, за да се подобрят резултатите чрез ефективни разследвания, осъдителни присъди и конфискация на имущество в случаи на корупция на високо ниво.
„Съветът призовава Северна Македония да приеме нов Наказателен кодекс, в съответствие със законодателството на ЕС и международните стандарти", се казва в проектозаключенията.
Очаква се новият Наказателен кодекс, който според РСЕ е бил многократно анонсиран през последния период, да бъде приет от правителството и внесен в парламента до края на годината. Между другото, очаква се той да „поправи" измененията от септември 2023 г., когато бяха намалени наказанията за злоупотреба със служебно положение и правомощия, което доведе до изтичане на давност в десетки съдебни дела.
В проектозаключенията, които трябва да бъдат приети през декември, се очаква Съветът да приветства съгласуването на страната с ЕС по въпросите на външната политика и санкциите. Очаква се също да бъде приветствано сътрудничеството и управлението на границите с Фронтекс.
Що се отнася до други области, според проекта се забелязва напредък в реформата на публичната администрация, но се подчертава необходимостта от продължаване на модернизацията и осигуряване на необходимите капацитети.
Европейският съвет ще подчертае геостратегическото значение на разширяването на Съюза, но и че напредъкът трябва да бъде базиран на заслуги и на надежден процес.
„Съветът призовава всички партньори да използват възможността, да се възползват от момента и да предприемат всички необходими стъпки, за да ускорят своя напредък по пътя към ЕС. Във все по-нестабилен геополитически контекст, с руската агресия срещу Украйна, която се развива на нашия континент, ЕС остава котва на мира, просперитета и сигурността", се подчертава в проектозаключенията.
Паралелно с това се отбелязва, че освен страните, стремящи се към членство в ЕС, и самият Съюз трябва да проведе вътрешни реформи.
Способността на ЕС да приема нови членове, като същевременно запази ефективността на своето функциониране и развитие, е важен фактор в общия интерес както на Съюза, така и на кандидатите, се посочва в проекта.
Документът с предложените проектозаключения посочва, че Украйна и Молдова ще бъдат освободени от роуминг такси от 1 януари 2026 г., като се подчертава, че държавите от Западните Балкани трябва да получат същия режим през 2026 г.
„Украйна и Молдова ще се присъединят към програмата 'Роуминг като у дома' от 1 януари 2026 г., позволявайки на техните граждани да осъществяват повиквания към, от и в рамките на ЕС и Европейското икономическо пространство и да използват мобилни данни без допълнителни разходи. Партньорите от Западните Балкани ще направят същото през 2026 г. Съветът призовава Комисията да ускори работата за постигането на тази цел", гласи текстът.
Премахването на роуминга с ЕС беше анонсирано отдавна. Министърът на външните работи на Северна Македония Тимчо Мучунски обяви такава мярка за началото на 2026 г. по време на среща с европейския комисар по разширяването Марта Кос през август тази година.
Агенция БГНЕС отбелязва, че в навечерието на приемането на документа в РСМ се забелязва агресивна анти-европейска кампания. В нея участват членове на правителството, вицепремиери, включително и президентът Гордана Силяновска-Давкова, която си позволи да се подиграва с председателя на Европейската комисия в интервю.
Само преди два дни Силяновска, по време на форум в Черна гора, направи напълно непонятно изказване за европейската интеграция на Северна Македония, коментирайки българската конституция, и отново обвини ЕС за неспазване на ценностите и двоен стандарт. Наблюдават се също множество анти-европейски публикации във всички контролирани и близки до режима в Скопие медии.