ЕК завежда дело срещу България заради изключението частните болници да не правят търгове

Европейската комисия съобщи, че е решила да предяви иск срещу България пред Съда на ЕС заради неправилно въвеждане на европейските правила за обществените поръчки по отношение на частните болници. Според ЕК българското законодателство понастоящем изключва някои частни лечебни заведения от обхвата на европейските правила, дори когато те получават над 50% финансиране от публични източници, се посочва в съобщението на Европейската комисия.
Това изключение в българския Закона за обществените поръчки не е в съответствие с  определението в правото на ЕС за "публичноправни организации".
Комисията започна производството за установяване на нарушение през януари 2019 г. и многократно призова България да приведе законодателството си в съответствие с правилата на ЕС.
Въпреки че България е подготвила изменения, българският парламент все още не ги е приел официално. Дори и промените да бъдат приети, изглежда, че те въпреки това не биха обхванали всички публично финансирани здравни заведения, което би могло да доведе до продължаване на нарушението. Заради липсата на ясен график, ЕК е решила да отнесе въпроса до Съда на ЕС.
Европейските правила за обществените поръчки целят да гарантират прозрачни, справедливи и конкурентни тръжни процедури в рамките на единния пазар. Те се прилагат за възлагащи органи, включително публичноправни - категория от субекти, които, макар и да не са публични, се финансират основно от държавата или от други публични органи, пише в съобщението.
Частните болници извършваха обществени поръчки до 2016 г., когато това задължение за тях отпадна от закона по предложение на ГЕРБ. През годините бяха правени многократни опити да се регламентира връщането на обществените поръчки за тях, както от страна на правителствата, така и по инициатива на ПП-ДБ, но в крайна сметка лобито на лечебните заведения надделяваше в парламента и законопроектите не бяха приемани.
Непровеждането на обществени поръчки за лекарства от частните болници ги поставя в привилегирована позиция спрямо държавните и общинските, позволява им да се зареждат през свързани с тях фирми, да декларират лекарствата на по-високи цени пред НЗОК, от което те се облагодетелстват и в крайна сметка ощетяват бюджета на НЗОК. През годините многократно избухваха скандали заради това, че Здравната каса плаща за едно и също лекарство с до 20 пъти разлика в цената.
Опитите на властите през годините да се борят с тази порочна практика – чрез промени в ЗОП, чрез електронни търгове за лекарства и др. срещаха мощен лобистки отпор от заинтересованите страни и много от тях бяха бламирани.
Под обществен натиск в началото на 2024 г. все пак беше прието законодателство, което да намали голямата ножица в цените, по които НЗОК плаща на различните болници едно и също лекарство, но и то е с доста спорен ефект. През септември тази година МЗ най-после успя да финализира и електронния търг за лекарства, като Здравната каса вече не може да плаща на болниците над постигнатите в него цени. Така и обаче не стана ясно точно какъв ще бъде финансовият ефект върху системата от електронния търг.
Сега освен публичните загуби за българското здравеопазване, България е и под заплахата от финансови санкции от ЕС.