Опасни стоки от китайски платформи: Над 67% от продуктите не отговарят на изискванията на ЕС

Опасни ли са стоките, които поръчваме от големите китайски платформи? Ново европейско проучване за безопасността им установи, че над 67% поръчаните продукти не отговарят на изискванията на Европейския съюз, а над ¼ от тях са потенциално опасни. Сред изследваните продукти попадат бижута, детски играчки и зарядни устройства, като са открити нередности в състава им. В петък Европейската комисия публикува решение срещу този проблем - от 1 юли 2026 г. предстои такива стоки да бъдат облагани.
Евтини дрехи, аксесоари и техника, поръчани само с един клик – големите китайските платформи привличат българския потребител с ниски цени и бърза доставка. Макар и достъпни, стоките крият рискове. 
"Малките пратки, които са с декларирана стойност до 50 евро, не минават по типичния път на всяка една стока, която влиза в България. Т.е. не минават през митницата, където могат да бъдат проверени от съответните агенции и контролни органи, и могат да бъдат установени опасности или някакъв вид нередности по тяхната документаци", обясни Михаил Николов от "Активни потребители".
След изследваните 162 продукта най-проблемни се оказват бижутата, детските играчки и зарядните устройства. При накитите е открито наличие на канцерогенно вещество в завишена степен.
"Опасността е двойна, защото ние, с нашите сетива, не можем да я определим. Вие просто взимате едно колие, слагате си го на врата - то започва да ви трови малко по малко, ден след ден. Вие нищо не усещате. Само че, да кажем, след 10 години отидете в болница, имате някакво заболяване - дори не може да се направи връзката откъде е дошло. Вие просто сте изконсумирали отровата без да го знаете. При зарядите USB устройства проблемът идва от това, че ако сложите по-тънка жичка отколкото трябва, съответно това устройство става много чувствително към загряване. Най-честият риск е прегряване, което може да води до пожари", коментира още Николов.
ЕС търси решение. Въвеждането на мита за малките пратки има за цел да предотврати нелоялната конкуренция.
"Представете си, ако 100 000 клиента си поръчат една и съща дреха, тя ще пристигне и няма да бъде обложена с мито, въпреки че за нея ще бъде събрано ДДС. Но ако един търговец, който иска да продава същата тази дреха в Европа, я поръча, и пристигнат 100 000 бройки, той ще мине през всички възможни проверки на регулаторните органи, на митници, ще плати мито, което няма да е пренебрежимо за това количество и в крайна сметка неговата стока ще се оскъпи", обясни Вяра Генова - Рудолф.
Според журналиста Тодор Радев, който живее в Пекин, проблемът не е само в производителите, а и в заявените поръчки от страна на чуждестранни клиенти. Той посочи, че нискокачествени стоки идват от Китай, Виетнам, Бангладеш, Филипините, Индонезия, които са големи производители на дребни стоки за потребление. "Има го този момент, в който купувачите от чужбина настояват за по-евтини варианти на една стока. Така в Китай има фабрики, които произвеждат по две линии, едната е качествена, другата е евтина", допълни още Радев.
"Потребителите трябва да знаят, че въпреки че тези сделки изглеждат доста изгодни няма безплатен обяд. В крайна сметка те плащат цената на по-евтините стоки през някакви други механизми", каза още Генова - Рудолф.
"Като видите съмнително ниска цена, помислете още веднъж какво си купувате срещу нея. Защото рискът да попаднете на опасен продукт е над 50%", препоръча Николов.