ЕСПЧ прекрати делото на Любо Гребеца от „Наглите“ срещу България

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) обяви за явно неоснователна и недопустима жалба на Любомир Димитров (Любо Гребеца) срещу България и прекрати делото.
Жалбата на Димитров пред Европейския съд в Страсбург е за нарушено право на справедлив процес по член 6 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Той се оплаква, че е бил осъден от българските съдилища за две убийства на базата на показания на не безпристрастен свидетел.
През 2014 г. Димитров е осъден на 10 години лишаване от свобода като участник в престъпната група на „Наглите“, организирала и извършвала отвличания с цел откуп. През 2020 г. Върховният касационен съд окончателно потвърждава нова присъда на Гребеца – доживотен затвор за две убийства (на Юлиян Лефтеров - Кунгфуто и на Иван Пайнавелов).
Наказателното производство за убийствата е образувано след като друг член на „Наглите“ (назован в решението на европейския съд като Д.Д.) посочва местонахождението на двамата изчезнали и твърди, че са убити от Любомир Димитров. Телата са открити и идентифицирани. През 2015 г. прокуратурата внася обвинителен акт за убийствата.
Д.Д. е разпитан пред съда като единствен очевидец на престъплението, а адвокатите на Гребеца искат показанията му да бъдат изключени, тъй като са дадени срещу „преференции“, както и от желание за мъст. Тезата е отхвърлена от три съдебни инстанции в България, както и от ЕСПЧ. Европейският съд напълно споделя аргументите на представителите на държавата по това дело.
Българските съдилища приемат показанията на Д.Д. за достоверни, последователни във времето и потвърдени от докладите от аутопсията, балистичните доклади, показанията на други свидетели и документалните и веществените доказателства, събрани по време на разследването. Установяват и че този свидетел не се е облагодетелствал от показанията си, тъй като е получил тежко наказание като участник в групата „Наглите“.
Използването на показания, направени от свидетели в замяна на имунитет или други предимства, може да компрометира справедливостта на производството срещу обвиняемия и да повдигне ред въпроси, отбелязва ЕСПЧ. За това във всеки подобен случай е необходимо да се определи дали защитата е била наясно със самоличността на свидетеля и негова договорка с прокуратурата (ако е имало такава), дали това е обсъдено по време на съдебния процес, дали защитата е имала възможност да разпита свидетеля, дали фактът на договорката е бил разгледан от всички инстанции.
Преценката на ЕСПЧ в конкретния случай е, че българският съд обстойно е анализирал всички данни, показанията на Д.Д. са спонтанни, свидетелят не е извлякъл никаква полза от тях, самоличността му е била известна на защитата, която е имала възможност да провери показанията.