Когато финландските специални сили се качиха на борда и конфискуваха кораба, за който се смята, че е част от руската сенчеста флота, екипажът реагира с широко отворени очи и невинност. Те се кълняха, че е било чиста случайност, че корабът е променил курса си, за да мине през тесен коридор от критична подводна инфраструктура, ясно отбелязан на морските карти.
И било просто недоразумение, че когато били оспорени, те твърдели, че котвата им е била закрепена и не са забелязали, че влаченето е забавило кораба до пълзене.
Персоналът на борда на Eagle S има опит, когато става въпрос за ранена обърканост. По време на по-ранни инспекции в датски води, членовете на екипажа не са могли да обяснят наличието на куфари, съдържащи специализирано оборудване, способно да следи кораби и военни самолети на НАТО, или самоличността на мистериозен, нерегистриран пътник, който явно не е имал познания по мореплаване.
Остава неясно дали подозренията, че корабът е разполагал сензори на морското дъно в Ламанша – за да шпионира британски подводници и да картографира критичната подводна инфраструктура на Обединеното кралство – са били изказани пред екипажа. Може обаче да се предположи, че те биха ги отрекли.
През октомври обаче Окръжният съд в Хелзинки отхвърли наказателните обвинения срещу екипажа – двама грузинци и един индиец – с решение, което разтревожи европейските правителства, които се опасяват, че това е отворена покана към Русия да разпали анархия в морето.
Съдиите се произнесоха по-скоро по въпроса за юрисдикцията, отколкото по съществото на делото. Подозираният саботаж не е бил извършен във финландски териториални води, а в изключителната икономическа зона на страната.
Според международното морско право, те постановиха, че екипажът трябва да бъде съден не във Финландия, а от държавата, под чийто флаг плаваше "Игъл С": Кукските острови.
Полинезийската държава просто – макар и по спорен начин – е предоставила флага си на кораб, заподозрян, че е част от руската сенчеста флота, която нарушава санкциите, използва се за транспортиране на енергийни износи и води „война в сивата зона“ на шпионаж, саботаж и заплахи срещу Запада.
Западните официални лица твърдят, че Русия е успяла да се възползва от слабите и остарели морски закони, за да заплашва и подкопава Европа. След провала на делото Eagle S Москва може да ескалира кампанията си, окуражавайки корабите от сенчестия флот да игнорират заповедите да влязат в териториалните води за инспекция.
"Това има доста обезкуражаващ ефект върху властите на крайбрежните държави", каза Александър Лот, специалист по морско право в Арктическия университет на Норвегия. "Следващия път, когато имаме кораб, който влачи котва и преминава през морска зона, пълна с критична подводна инфраструктура, той може просто да откаже да се подчини и да продължи по пътя си, като продължава да влачи котвата си."
Законът е "наистина много слаб"
Десетилетия наред Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS) е подкрепяла международния морски ред, защитавайки свободата на корабоплаването в открито море и гарантирайки транзита през теснини и териториални води.
Русия сега е обвинена, че превръща тези защити в щит. Когато корабите оперират извън териториалните води, UNCLOS – която е известна с това, че е трудно да се променя – дава на НАТО ограничени правомощия за намеса, дори ако корабите шпионират подводната инфраструктура, саботират кабели или изстрелват дронове по заповед на враждебна държава.
"Правните рамки, с които разполагаме, за да можем да се качваме на кораби в открито море, са наистина много слаби“, заяви адмирал Сър Кийт Блаунт, заместник-върховен командир на алианса в Европа, на конференцията по сигурността IISS Manama Dialogue миналия месец. „В пристанищата е лесно. В териториалните води е по-лесно. Но в открито море става много, много трудно... както разбраха финландците."
Русия създаде своя "сенчеста флота", за да избегне санкциите. От мащабната си инвазия в Украйна през 2022 г. насам, тя е разположила стотици често разпадащи се „кораби-призраци“, които крият самоличността си, оперират без застраховка и плават под удобни флагове, за да превозват петрол до Индия, Китай и други купувачи.
Около две трети от приходите на Русия от изкопаеми горива – гръбнакът на нейната военна икономика – идват от морски износ. Според Центъра за изследвания в областта на енергетиката и чистия въздух, мозъчен тръст със седалище в Хелзинки, Русия печели над 230 милиона лири на ден от продажби на петрол по море.
Все по-често обаче флотата се използва не само за търговия, но и за заплахи. През последните 18 месеца корабите са свързани с атаки срещу подводна инфраструктура и с нахлувания на дронове, които затвориха летища в Дания и Полша, прелетяха над критични обекти в Германия и атакуваха самолета, превозващ Володимир Зеленски по време на посещението му в Дъблин този месец.
 

Риск от парализиране на британската икономика
Използването на граждански кораби по този начин позволява на Москва да се преструва на невинна, каза Пека Товери, бивш шеф на финландското военно разузнаване: „Ако използвате граждански ресурс като Eagle S, за да нанесете вреда, винаги има възможност за отричане. Много е трудно да се представят доказателства, които да издържат в съда, че операцията е организирана от руската държава.“
Великобритания също е в полезрението на Москва. Миналия месец руският „изследователски кораб“ Yantar се приближи до британски води и опита да заслепи пилотите на RAF, които го проследяваха с военни лазери.
Снабден с дълбоководни подводници, той се смята за част от по-широка руска инициатива за картографиране на подводните кабели, които пренасят данни, електроенергия и газ до Великобритания. Той не действа сам.
Eagle S и подобни кораби са заподозрени в разгръщане на сензори на морското дъно, устройства за смущаване на кабели и навигационни възли за направляване на подводни дронове – системи, които биха могли да позволят координирана атака, способна да парализира британската икономика.

През септември парламентарната комисия по национална сигурност отхвърли твърденията на правителството, че такива сценарии са „безполезни апокалиптични“, предупреждавайки вместо това:
„Обединеното кралство е изправено пред стратегическа уязвимост в случай на военни действия.“
Шефовете на отбраната се надяват, че новата стратегия на Великобритания Atlantic Bastion може да помогне за възпиране на Русия, точно както Baltic Sentry – мисия на НАТО, съчетаваща засилено военноморско присъствие с усъвършенствано наблюдение – помогна за намаляване на хибридните атаки, като направи тайните дейности на сенчестия флот по-рискови.
„Атлантически бастион“ има за цел да защити подводната инфраструктура, като свърже военни кораби, патрулни самолети и подводни дронове с помощта на изкуствен интелект. Критиците твърдят, че стратегията е закъсняла и недофинансирана – с първоначален ангажимент от страна на правителството от едва 14 милиона лири – и може да отнеме десетилетия, докато достигне пълния си капацитет.
Други смятат, че най-ефективният отговор не е в морето, а в закона.
Западният натиск вече принуди Кукските острови да напуснат ключов международен корабен регистър, което отслаби способността им да регистрират кораби. Заплахите за подобни действия срещу десетките държави, които предоставят удобни флагове, биха могли да задушат руската „сенчеста флота“ по-ефективно от бордовите групи и патрулите.
Още по-радикален вариант би бил балтийските държави да действат заедно, за да откажат достъп на корабите от сенчестия флот през датските проливи по съображения за безопасност и опазване на околната среда, като по този начин прекъснат маршрута, използван от четири пети от руския износ на петрол.
Европейските държави се опасяват, че такава стъпка рискува да наруши международното право и Конвенцията от Копенхаген от 1857 г., която позволява безмитен транзит на търговски кораби през проливите.

Но конвенцията не изключва други форми на действие, твърди Джак Уотлинг от Royal United Services Institute, мозъчен тръст. Повечето кораби от сенчестия флот са ръждясали и представляват тежест. Eagle S, който вече е бракуван, имаше история на разливи и сблъсъци дълго преди да достигне Балтийско море.
„Ефективното ограничаване на сенчестия флот е най-бързият начин да се окаже реален натиск върху Кремъл“, написа Уотлинг миналия месец.
Много европейски държави обаче остават предпазливи. Големите морски сили са несклонни да подкрепят мерки, които биха могли да имат отрицателни последици за световното корабоплаване, отбеляза Лот, норвежкият учен.
„Има реално колебание да се заеме позиция, която неизбежно ще има донякъде негативно въздействие върху свободата на корабоплаването“, каза той.
Европа, както признават много дипломати, е изправена пред избор: да продължи да контролира моретата съгласно закони, написани за по-благоприятна епоха, или да намери законни начини да затегне тези правила, преди Русия да ги експлоатира до неузнаваемост.