Чипровският килим – вековен занаят на ръба на изчезването /видео/

Няколко жени пазят жив един вековен занаят – килимарството. Ръцете им творят фигури и символи в прочутата чипровска тъкан. Става дума за известните по цял свят чипровски килими, признати за част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.
За съжаление последователите на този занаят стават все по-малко и килимарството е сред изчезващите професии. Каква е тайната на чипровския килим и кой пази вековната традиция – разказва репортаж на БНТ в последния ден от 2025 г.
"Всичко е ръчно. Това е животът ми, това е изкуството ми, това е радостта ми, това ми е гордостта."
"Това, което боли и липсва, е че къщите са празни. Има къщи, но няма хора. Децата избягаха. Опустяха становете. По два–три стана имаше във всяка къща."
Багри, преплетени нишки и сложни фигури – това е магията на чипровския килим. Някога основен поминък, днес чипровската тъкан има особена художествена и културна стойност. Позната е по цял свят и е част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.
Севка, Наташа и Венета са сред малкото останали пазителки на занаята. Те продължават да тъкат, защото това е техният живот.
Севка Бардинска е на 83 години. На едва 10 години сяда за първи път на стана:
"На десет години вече си добър килимар, защото си при баба и нямаш кога друго да правиш. Като завършиш основното образование, ти си килимарка. Нямаше друго", спомня си тя.
По думите ѝ в Чипровци някога е имало над 600 килимарки:
"Беше изключение в къща да няма стан и да няма килимарка."
Усвоила до съвършенство тъканта на чипровския килим, Севка се отдава на изкуство:
"Аз съм изпълнителка на най-известните художници в България - на Марин Върбанов, Здравко Мавродиев… Ако нямаш в душата си познание за природата и човека, не можеш да бъдеш изпълнител на пана. При мене нещата са дарба от Бога. Занимавам се с икони, те бяха моята слабост. Няма сграда в България да няма пано, направена от мене - в НДК-то, в Париж имаме изложба, не моя изложба, а като изпълнителка с Марин Върбанов. Радостта ми е, че бях сред много известни хора и че по света има неща, които са направени от моите ръце. За мене това е голямо щастие. Но това, което съм направила, ако трябва да се измерва в километри и квадратура, ще стигнем до Монтана, ако не и по-далеч."
Станът е неизменна част и от дома на Наташа още от дете. Днес тя тъче килим с мотив "пролетна лоза".
Наташа Димитрова: "Изключително ръчен труд и много математика. Всеки килим и модел е красив сам по себе си, стига да го изработиш с желание и любов."
Сръчните ръце на Наташа извайват пана по повод приемането на България в Европейския съюз и за посещението на папа Франциск, но се тревожи да не изчезне занаятът:
"Младите не желаят да започнат да се учат. Има някои деца, които посещават кръжока по килимарство в училището, но масово не се учат. И с тъга го казвам – дано занаятът да не замре."
Историческият музей в Чипровци пази килими още от втората половина на XVIII век. Местните казват, че хората тук се раждат килимари, а 400-годишното училище в града дълго време е било основата за подготовката им.
Ели Костадинова, директор на ОУ “Петър Парчевич” – Чипровци: "Училището е строено за 700 деца и толкова деца е имало. Сега са 48. Имаше специална паралелка и от нея излязоха много добри специалисти.
Днес обаче такава паралелка вече няма.
Ели Костадинова, директор на ОУ “Петър Парчевич” – Чипровци: "Килимарството се изучава само в часовете по занимания по интереси. Кандидатстваме по проекти за тъкачество, дизайн и приложно изкуство, за да започне обучението още от началните класове и да стигнем до там, че да открием нова паралелка. Проблемът е броя на децата."
Пламен Петков, кмет на община Чипровци: "Нашата цел е да го възродим. Ако съберем ученици и учители, Министерството на образованието няма да е против да финансира тази дейност. След всеки фестивал имаме запитвания по какъв начин може да се научи. Единственият начин е да си възвърнем паралелката, има все още и учители по дизайн."
Венета тъче чипровски килими вече 70 години. И тя признава, че приемствеността е слаба, но надеждата остава:
"Когато завърших седми клас, бях на 14 години и започнах да тъча. Килимарството трябва да го има."
"И съм уверена, че все още има млади, които по малко сядат в килима и тъче."
"До където можем да работим, все ще тъчем."
"Не вярвам, че ще изчезне."
"Ще го има - имало го е, и пак ще го има."
Защото, както казват те, чипровският килим е с дълъг срок на годност.
Вижте репортажа на колегите от националната телевизия ТУК.