Тръмп ще използва срещу Куба най-страшното оръжие

„Режимът в Куба изглежда готов да падне“, заяви Доналд Тръмп броени часове след атаката във Венецуела, завършила с пленяването на президента Мадуро. За мнозина това прозвуча като прелюдия към нова военна авантюра – поредният тътен на самолети и хеликоптери, поредната точка върху картата на света, оцветена в червено. Но подобно тълкуване е прибързано. И вероятно погрешно.
Америка помни. Понякога с нежелание, понякога с болка, но помни. Виетнам, Афганистан и именно Куба от 50-те години на миналия век са уроци, научени по трудния начин. Уроци, които гласят едно и също: колкото и самолетоносачи, ракети и танкове да притежаваш, не можеш да подчиниш хора, които с автомати в ръце се крият в гори и планини, мотивирани не от заплащане, а от идеята, че защитават своята родина.
Фидел Кастро вече принадлежи на историята и на мита. Брат му Раул е на 94 години – формално се е оттеглил от властта, но не и от влиянието. Доктрината „Кастро“ обаче е жива и пулсира в политическата и обществената тъкан на острова. Всеки опит за въоръжено нахлуване би събудил именно този завет. А резултатът би бил предсказуем: нова, дълга и кървава партизанска война – лукс, който Вашингтон не може и не иска да си позволи.
Може би подобен сценарий изкушава републиканския ястреб Марко Рубио – син на кубински емигранти и носител на лична историческа вендета. Но зад шоуменската фасада на Доналд Тръмп се крие хитър и комбинативен политик. Той отлично разбира, че в XXI век най-ефективните оръжия не винаги гърмят. Някои от тях шумолят.
От началото на тази година Куба прие щатския долар като официално средство за разплащане и обмяна, наред с песото. Решение, взето без ентусиазъм и без илюзии. Хавана не го направи от идеологическо просветление, а по принуда. Голяма част от населението отдавна предпочита долара и го използва, дори когато това става извън закона. Втората, далеч по-прагматична цел е стабилизирането на икономиката и привличането на твърда валута обратно в държавната банкова система. Властта се опитва да си върне контрола над доларовите потоци, които от години циркулират в сянката на черния пазар, далеч от фиска.
Куба днес е изправена пред една от най-тежките икономически кризи от десетилетия. Инфлацията изяжда доходите. Недостигът на храна, гориво, лекарства, продължителните прекъсвания на електрозахранването подкопават не само икономиката, но и търпението на обществото. Това е криза не на идеологията, а на хладилника и контакта в стената.
Островът на свободата изглежда готов да бъде превзет. Но не с морска пехота и ракети въздух-земя. Подобна грешка би била фатална и Тръмп го знае. Истинската офанзива е по-тиха, почти невидима, но далеч по-разрушителна. Тя минава през валутните курсове, банковите сметки и потребителските навици.
Затова на ход не са ракетите. На ход е доларът.