Според Ивайло Мирчев машинното гласуване е ключов инструмент срещу купения и манипулирания вот. По думите му протестите в негова защита са ясен обществен сигнал срещу връщането към хартиените бюлетини, които според него улесняват фалшификациите. Той посочи 2021 г., когато гласуването беше почти изцяло машинно, като доказателство, че системата работи, подчертавайки, че тогава различни партии са печелили избори. Мирчев настоя, че не се предлагат нови правила, а връщане към вече прилаган модел, за който ЦИК и техническата база са подготвени.
Нидал Алгафари оспори тезата, че машините сами по себе си решават проблема с изборните измами. Според него купеният и корпоративният вот се случват извън изборната секция - чрез натиск и зависимости, а не чрез вида на бюлетината. Той отбеляза, че в обществото вече има недоверие както към хартиения, така и към машинния вот, и предупреди, че изцяло машинно гласуване може да отблъсне част от избирателите, особено по-възрастните.
В отговор Мирчев подчерта, че именно машинното гласуване защитава избирателя от контрол и натиск, тъй като вотът се подава насаме. Той изтъкна като сериозен проблем големия брой недействителни бюлетини на местните избори през 2023 г., които според него подкопават легитимността на вота. Мирчев критикува и идеите за бързо въвеждане на нови технологии като скенери, предупреждавайки, че това може да отвори врата за стари схеми за купуване на гласове.
Алгафари от своя страна акцентира върху нуждата от последователност и политическа отговорност, като призова изборните правила да не се променят при всеки вот, за да се изгради доверие в дългосрочен план.
Въпреки различията си, и двамата участници се обединиха около едно - че честните и прозрачни избори са фундаментални за демокрацията, но доверието в изборния процес в момента е сериозно разклатено.