Какво се знае за бъдещата сделка на Тръмп за Гренландия

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви в сряда, че има „рамка на бъдеща сделка по отношение на Гренландия“.
Изявлението дойде изненадващо след седмици на нарастващо напрежение - включително заплаха за използване на военна сила за завземане на полуавтономната територия на Дания.
Какво би могла да включва подобна сделка и ще бъде ли приемлива за Дания и Гренландия, след като и двете ясно заявиха, че няма да се откажат от суверенитета си над най-големия арктически остров?
Тръмп съобщи за споразумението след разговори на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, припомня "Би Би Си".
„Въз основа на една много продуктивна среща, която проведох с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, ние оформихме рамката на бъдеща сделка по отношение на Гренландия“, заяви той в социалната си мрежа Truth Social.
Президентът на Съединените щати не даде подробности, но каза, че разговорите ще продължат, за да се постигне споразумение.
Рюте заяви, че по време на срещата си с Тръмп не е обсъждал ключовия въпрос за датския суверенитет над арктическия остров.
Датският министър-председател Мете Фредериксен каза, че датчаните могат да преговарят за всичко, но „не можем да преговаряме за нашия суверенитет“.
Министър-председателят на Гренландия повтори думите на Фредериксен, заявявайки, че суверенитетът е „червена линия“. Показателно е, че Йенс-Фредерик Нилсен каза, че не знае подробностите по обсъжданата сделка.
Позовавайки се на анонимни източници, „Ню Йорк Таймс“ съобщи, че една от идеите предвижда Дания да отстъпи суверенитета върху малки части от Гренландия, където САЩ да изградят военни бази.
Подобна договореност би била сходна със статута на две такива бази в Кипър, които са под британски суверенитет откакто Кипър получава независимост през 1960 г.
Не е ясно как този модел би могъл да се приложи, ако както Дания, така и Гренландия отхвърлят отказ от суверенитет.
В подкрепа на тезата си за завземане на арктическия остров Тръмп е споменавал заплахата от китайски и руски кораби около територията му, въпреки че Дания заявява, че няма такава опасност.
По този въпрос съюзниците от НАТО се опитват да уверят САЩ, че ще засилят сигурността в Арктика.
„Нямам съмнение, че можем да направим това през 2026 г., надявам се дори в началото на 2026 г.“, каза Рюте в четвъртък.
Британският външен министър Ивет Купър заяви, че Обединеното кралство е призовало за създаване на „Арктически страж“, „много подобен на подхода на „Балтийския страж“ – мисия на НАТО за засилване на наблюдението на корабите в Балтийско море.
Съгласно споразумение от 1951 г. с Дания, САЩ могат да изпращат в Гренландия неограничено количество войски. Те вече имат повече от 100 военнослужещи, постоянно разположени в базата Питуфик в северозападния край на територията.
Според някои американски представители разговорите за постигане на сделка може да се съсредоточат върху предоговаряне на това споразумение.
Над преговорите обаче тегне желанието на Тръмп САЩ да „притежават“ Гренландия.
Ако той наложи волята си, освен преодоляване на червените линии, свързани със суверенитета, преговарящите ще трябва да намерят решение и на конституционната забрана за продажба на територии от острова.
Пример за това е американската военноморска база в залива Гуантанамо в Куба, която е под пълен американски контрол от 1903 г. насам след подписването на постоянен договор за наем.
Не е ясно дали именно тези варианти са накарали Тръмп да направи обрат и да се откаже от заплахата за военни действия за анексиране на Гренландия, което донесе облекчение на съюзниците му от НАТО.
НАТО е създадено през 1949 г. на принципа, че външна атака срещу един съюзник е атака срещу всички. Според Дания военна атака от страна на съюзник би означавала края на трансатлантическия съюз, в който САЩ са основният партньор.
Фактът, че съобщението на Тръмп за „рамка“ дойде след срещата му с Рюте, породи известно безпокойство сред гренландците, че преговорите за тяхното бъдеще се водят без тяхно участие.
Вчера външният министър на Гренландия Вивиан Моцфелд заяви, че правителството не ѝ е възлагало да преговаря от тяхно име, а да предаде „червените линии директно на президента Тръмп“.