"Много юристи, включително за съжаление и така наречените конституционни съдии, видяха в проблема с изтеклите мандати едва ли не някакво такова безобидно просрочие, някаква безобидна забава. Основното тук е, че след изтичането на мандата няма валиден избор за този орган. Този орган престава да съществува в правния мир, защото зад него не стои легитимен конституционен вот и избор. Това е големият дефект, а другото е, че мандатите са гаранция в една правова държава да няма вечни длъжностни лица и вечни органи. Това е гаранция срещу корупцията и лошата рутина. След изтичането на мандата за тези органи няма легитимен вот и затова те са нищожни. Паралелно с това върви моралната атрофия в цялото магистратско съсловие", коментира той.

Според него сегашното състояние на нелегитимност на основни органи в съдебната система води до тежки морални поражения върху редовите магистрати.
"Това ускорява моралната атрофия, деградация и демотивация в съдебната система. Това са най-меките думи, за които се сещам. Демотивацията при магистратите, които от най-високо място получават един след друг примери за беззаконие, за липса на морал и за безнаказаност при огромни нарушения от страна на техните началници. Визирам Висшия съдебен съвет, визирам хората с изтекли мандати. Сигурно има и някои други там", допълни той.
Екимджиев свързва това и с материалните стимули в системата: "Това е другата форма на развращаване, с която се откупува тяхната кучешка лоялност".
"Но първата форма на развращаване е в това, че всички повишения, понижения, премествания, командирования са нелегитимни заради нелегитимността на органа, който взема решение за това. Това лишава от чувство за сигурност и предвидимост цялата съдебна система и всички отделни магистрати в нея. Засилва усещането за хаос и произвол. Когато един орган е нелегитимен по фундамента си, а оттам нататък всички негови действия носят това посмъртно петно на неговата нелегитимност."
Според него ефектът е двоен - и върху тези, които печелят, и върху тези, които губят от кадровите решения.

"От една страна самите съдии и прокурори - сред тях може да има читави хора, които са повишени, да кажем, в длъжност или командировани - нямат самочувствието, че това е станало по заслуги от един легитимен орган, съобразно закона. От друга страна, тези, които са изпреварени по някои от тези писти в кариерното израстване, трупат фрустрация, че това е една неуправляема система. Това е много силен мотив за най-страшната корупция, а именно загубата на стимул да бъдеш професионалист, да се усъвършенстваш в работата си като магистрат, да трупаш ерудиция. Системата е на автопилот и това се отразява както на институционалното функциониране, така и на морала и манталитета."
Екимджиев не изключва евентуален опит за "прочистване" на системата след изборите да включва по-твърди мерки, макар да подчертава ролята на обществените корективи.
"Ако говорим за някакъв опит за катарзис, подобни опити е имало в доста европейски държави. Най-често се сочи като пример Италия. А сигурно ще бъде скандално да го чуете от мен като правозащитник. Но ако трябва тази свинщина да бъде почистена, за да се спаси демократичната държава, според мен могат да се изтърпят известни компромиси с цената на малко по-силови действия, за да се постигне някакво прочистване", казва Екимджиев.
"Аз съм склонен със стискане на зъби да толерирам и известно втвърдяване. Известно втвърдяване, защото това, което е в момента с Петьо Еврото, с Делян Пеевски, с Мартин Нотариуса, това не може да бъде отстранено като при мозъчна операция с лазерен скалпел."
"Ако трябва да се избират средствата, мисля, че можем да толерираме известни по-твърди средства. За това сте вие журналистите. За това сме ние, правозащитниците - да зададем границата и да не позволяваме това да минава някакви граници, да се услажда."
"Демокрацията трябва да може да се защити сама и да защити ценностите си", допълва правозащитникът.