Подаването на оставка
Подходящ е моментът с оглед на предстоящите предсрочни парламентарни избори, каза политологът Атанас Радев и отбеляза енергията, която се формира след протестите. Той добави, че Румен Радев ползва ореола, който дава институцията. Прави прецедент в историята, каза политологът.
Президентът Румен Радев е избрал последния възможен за него момент, за да подаде оставка и да се впусне в активната политика, каза социологът Евелина Славкова. По думите ѝ в политиката трудно може да се говори за „правилен“ или „неправилен“ момент в абсолютен смисъл, а по-скоро за различна степен на политическа цена и полза.
Според Славкова, ако Радев беше решил да създаде политически проект след края на мандата си, политическият ефект от подобен ход би бил значително по-слаб.
Подаването на оставка по време на мандата му дава възможност да капитализира институционалната си легитимност, натрупаната публична видимост и образа си на действащ политически фактор, а не на политик, който се завръща след пауза. В този смисъл решението може да се тълкува като опит за максимално оползотворяване на политическия му ресурс.
Политологът Борис Попиванов също определи момента като подходящ, като подчерта последователността в поведението на Радев. Той припомни, че Радев е направил заявка за втори мандат точно година преди изтичането на първия, а сега прави заявка за премиерски пост година преди края на втория си мандат. По думите на Попиванов, настоящият политически момент е благоприятен за навлизане на нов партиен проект заради изчерпването на политическия цикъл, започнал с протестите от лятото на 2020 г.
Според политолога надеждите, свързвани както с проевропейската либерална линия на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, така и с евроскептичната националистическа линия на „Възраждане“, са били силно компрометирани. В този контекст Радев се позиционира като фигура, която обявява публично края на този период и предлага алтернатива, способна да привлича подкрепа от различни политически посоки.

От личната позиция на президента Радев и от гледна точка на неговия политически проект, моментът е избран много подходящо, каза Боряна Димитрова. Тя отбеляза, че парламентарните политически сили са направили своего рода подарък на политика Радев, предоставяйки му тази възможност за летящ старт. Според нея ситуацията е благоприятна най-малко по три причини.
Първо, той все още се ползва от институционалния си рейтинг, който е значително по-висок от този на останалите политически лидери. Второ, протестите повишиха социалната енергия, желанието на хората да гласуват и да се чува гласа им. Изведоха на преден план посланията „мафия – антимафия“, „олигархия – антиолигархия“, които макар и да бяха формулирани от други политически сили, ще играят сега и за Радев, посочи Димитрова. И трето, избягва необходимостта да се определи по ключови геополитически въпроси, вълнуващи всички европейски страни, а неопределеността, поне за кратък период от време, ще играе в негова полза. Само след няколко месеца, да не говорим след края на редовния мандат, такова благоприятно съчетание трудно би се получило, коментира тя.
 

Промяна на политическата картина
Той идва с много голяма заявка, особено слушайки обръщението му към нацията за това, че ще търси антимафиотски консенсус, което навява на мисълта на тезата на колегата Милен Любенов за кливиджа корупция-антикорупция. Неговата идея всъщност се корени в това да търси съгласие по отношение на тази тема, коментира Атанас Радев.
Според него няма нужда да търсим посланията в речта, защото е много ясно той срещу кого говореше.
През всички тези девет години са ясни кои са неговите политически опоненти и кой е блокът, който иска да формира около себе си, добави политологът. Не бива да забравяме, че през 2021 г. опитът да бъде преизбран беше точно през такъв блок – на протестните партии, на статукво-промяна, каза Атанас Радев.
Относно промените в политическата картина след оставката на президента Евелина Славкова очерта няколко основни ефекта. Според нея появата на нов политически проект с ясно разпознаваем лидер може да повлияе върху избирателната активност, като мобилизира апатични и колебаещи се избиратели, включително хора, които не се идентифицират с традиционните партии и търсят алтернатива извън установеното статукво. Славкова допълни, че подобен ход неминуемо ще окаже натиск върху съществуващите партии и може да доведе както до отлив на подкрепа от определени формации, така и до нови коалиционни конфигурации.
При успешна консолидация около нов политически проект е възможно и преструктуриране на парламента с по-малък брой политически сили в сравнение със сегашната силно фрагментирана картина. В по-широк план това би засилило тенденцията към персонализация на политиката, при която доверието се концентрира повече в личности, отколкото в партийни програми и идеологии.

Борис Попиванов каза, че ефектът от оставката на Радев и евентуалното създаване на негова партия ще се разпростре върху цялото политическо пространство. По думите на Попиванов това може да постави по-малките партии като ИТН, БСП и други в ситуация на сериозно изпитание и да разколебае избиратели, които досега са виждали в „Продължаваме промяната - Демократична България“ или „Възраждане“ основните опоненти на статуквото. Според Попиванов потенциалът на Радев е значителен, но и очакванията към него ще бъдат изключително високи, като всичко под първо място и под 90–100 народни представители би се възприело като неуспех. Попиванов каза, че, макар прогнозите да са преждевременни, след 2009 г. това е първият политик с реален шанс да постигне подобен резултат. Като важна последица от оставката Попиванов открои и факта, че България има първата жена президент в своята модерна история – Илияна Йотова, която поеме поста в силно поляризирана политическа среда и с предизвикателството да назначи служебно правителство.
За момента ще се промени основно характерът на кампанията. След като станат ясни резултатите от изборите, тогава ще можем да говорим за по-големите промени, заяви Боряна Димитрова. По думите ѝ на този етап проектът на Радев има сериозни шансове да привлече избиратели от партии, с които имат близки идеологически и ценностни възгледи. Някои от тях ще бъдат отслабени до степен, че няма да са част от следващия парламент, други могат и да влязат, но като цяло националистическият, носталгичен и русофилски вот ще бъде представен от проекта на Радев, смята Димитрова.
Според нея противопоставянето по линията „статукво-антистатукво“ ще създаде опции за евентуално бъдещо партньорство между Радев и част от опозиционните партии, но тук ключова ще бъде визията за съдебна реформа. Дали изобщо ще може да се търси мнозинство от 160 гласа, с кого и в името на какво, остават висящи въпроси. И, не на последно място, сблъсъкът между управленските решения и разнородните очаквания на избирателите ще покаже доколко устойчив ще бъде този проект и доколко дълбоко може да промени политическата картина в страната, коментира Димитрова.