Вижте признаците, че вие или някой, когото познавате, имате манталитет на жертва

Може да е депресиращо да си около някого, който е винаги негативен и постоянно намира неща, за които да се оплаква.
По-специално, хората, които притежават манталитет на жертва, често сами саботират най-важните си взаимоотношения. Те чувстват, че не заслужават хубавите неща в живота, гледайки на чашата наполовина празна като отражение на това, което наистина се случва дълбоко в самите тях.
Фразите „манталитет на жертва“ и „комплекс на жертва“ не са действителни диагнози, а по-скоро описания за специфичен тип негативен модел на мислене, който може да попречи на хората да постигнат целите си и да намерят трайно щастие.

Какво е манталитет на жертва?
В статия в PsychCentral, Хилари И. Лебоу обяснява, че манталитетът на жертвата е „при който човек се чувства като жертва във всички ситуации, дори когато доказателствата сочат друго“. С други думи, когато някой е заседнал в комплекс на жертва, той не може да види, че обстоятелствата и хората около него обикновено са добри. Когато се случват добри неща, той е склонен да ги игнорира или омаловажава и вместо това се фокусира върху негативните аспекти на преживяването.
Важно е да се отбележи, че термини като „комплекс на жертва“ и „манталитет на жертва“ никога не трябва да се използват, за да се отхвърлят съвсем реалните ефекти от травмата, които са резултат от това, че човек е действителна жертва на насилие, нападение или друго травматично събитие.
Понякога термини като „манталитет на жертва“ могат да бъдат използвани от насилниците срещу човек, преживял съвсем реално насилие или травма, като начин да го накарат да се чувства нестабилен. Може да им се каже, че „играят ролята на жертва“, когато в действителност те не са жертвата. Те дори могат да бъдат жертва, която се опитва да поиска помощ.
Въпреки че някои оцелели от травма може да изглеждат на други като заседнали в манталитета на жертва, това не е недостатък на личността, мързел или резултат от това, че просто не се опитват достатъчно да „мислят позитивно“.

Какво причинява комплекс на жертва?
Комплексите на жертва имат различни причини. Изследване, публикувано през 2015 г., посочва, че причините не са генетични, а по-скоро създадени от преживявания, които „осуетяват нуждата от доверие“.
Те например може да са преживели „физическо насилие, предателство на доверие или социално отхвърляне“ и да са нямали здравословни механизми за справяне с емоционалните си реакции към каквото и да се е случило.
Може би са били отгледани от възрастни, които също са имали негативни нагласи и самите те са били заседнали в манталитета на жертвата, така че е станало нормализирано поведение за детето лесно да се изплъзне в ролята на жертва във взаимоотношенията или социалната динамика като цяло.
Може би индивидът е имал детство, белязано от редица негативни събития, които не са били свързани с родителите му, но не е научил здравословни механизми за справяне. Вместо това е започнал да развива навик да е в очакване на следващото лошо нещо, което ще се случи. Или може да се чувства така, сякаш е нормално да се чувства безсилен и неспособен да промени собствената си ситуация.
Човек с манталитет на жертва може също да е открил, че най-добрият начин да привлече внимание е да бъде жертва, според Джеф Налин, доктор по психология, лицензиран клиничен психолог.
Той казва: „Нездравословният начин на мислене позволява на хората да избягват поемането на отговорност; те могат да станат манипулативни, тъй като другите хора често ще ги съжаляват и следователно ще им обръщат допълнително внимание.“
А ето и кои са 10-те знака, че вие или някой, когото познавате, имате манталитет на жертва:

1. Не предприемате действия или се отказвате
Намираш всяка възможна причина, поради която нещата няма да се получат, измисляш си извинения и се отказваш, преди да си започнал. Не е забавно да полагаш усилия в нещо, ако не си уверен, че ще се получи.

2. Липсва ти самочувствие и вяра в себе си
Не вярваш в себе си, което те кара да не следваш идеите си. Отлагаш нещата, намираш извинения, избягваш да бъдеш отговорен, намираш пътища за бягство или се движиш по течението, вместо да живееш живота си.

3. Оставяш другите да поемат контрол над живота ти
Оставяш другите да ти казват как да живееш живота си, защото чувстваш, че знаят повече от теб. Ако повериш живота си в ръцете на други, нямаш контрол над него. Не поемаш отговорност за действията си и обвиняваш други хора, когато нещата се объркат.

4. Оставяш негативните самоубеждения да саботират изборите ти
Отказваш се въз основа на вътрешния си критик. Задоволяваш се с неща в живота, които подкрепят начина, по който виждаш себе си: не се чувстваш достатъчно добър.

5. Изчерпваш се, докато не започнеш да се нуждаеш сам от подкрепа
Тичаш наоколо, опитвайки се да угодиш на всички – в ущърб на себе си – докато не се сблъскаш с криза и не се нуждаеш от спасение. Спираш да функционираш за себе си, когато работиш на празен ход. След това вината е на всички останали, защото си ги носил на гръб и си забравил да мислиш за себе си. След това ги обвиняваш, че не са задоволили нуждите ти, когато ти не си задоволил собствените си нужди.

6. Чувстваш се огорчен и негодуващ, че не живееш най-добрия си живот
В крайна сметка задоволяваш нуждите на другите, защото се страхуваш да останеш сам. Даваш на всички останали, но не си там за себе си. Не се фокусираш върху себе си, а вместо това върху това да живееш живота на всички останали, вместо да живееш своя собствен. Когато животът ти се разпада, в крайна сметка се огорчаваш и негодуваш към живота и не чувстваш, че имаш контрол. Чувстваш се добре, когато угаждаш на всички останали и разчиташ на щастието си, идващо от другите, вместо да осъществиш собственото си аз. Можеш да се чувстваш като мъченик, но не се подкрепяш сам.

7. Измисляш си извинения защо се отказваш
Извинявате се или се оправдавате защо нещата няма да се получат, саботирайки шансовете си, защото не искате да постигнете това, което искате, и рискувате провал. В крайна сметка бягате от страха от отхвърляне, избягвайки провала или осъждането. Избягвате чувството си, че не сте достатъчно добри, но всъщност се чувствате по-зле, когато се откажете.

8. Имате саморазрушително поведение като утеха
Търсите незабавно облекчение, когато не се чувствате добре в себе си, затова се опитвате да се почувствате по-добре, като се занимавате със зависимости, афери или други поведения, които са импулсивни и опасни за вашето емоционално или психическо здраве. В крайна сметка се сблъсквате с нови чувства, с които избягвате да се сблъсквате в процеса на бягство от тези нежелани чувства.

9. Самобичувате се или се самонаказвате
Атакувате се със самообвинения и негативни вътрешни разговори. Безмилостно се наказвате и хулите, когато нещата се объркат. И тогава се чувствате като жертва, поради самосаботажа и хаоса, който сте причинили на собствения си живот.

10. Никога не сте виновни
Когато не се самообвинявате и не сте прекалено самокритични, което по никакъв начин не е конструктивно, винаги е вината на някой друг. Ако сте жертва, всички останали са виновни, защото избягвате всякаква отговорност и обвинявате другите, когато нещата се объркат.