Очаквано: Рая Назарян отказа да е служебен премиер

Рая Назарян отказа да поеме поста служебен премиер при срещата си с президента Илияна Йотова. 
Тя посочи, че позицията ѝ остава последователна и непроменена, като аргументите ѝ към днешна дата важат с още по-голяма тежест.
Който и да е служебният премиер, винаги ще има съмнения дали едни предсрочни парламентарни избори са били честни,  е на мнение Назарян.
"Очакваме бързи и скорошни избори, затова обсъдихме най-важното за служебния кабинет, както и какви да бъдат фигурите на премиера и вътрешния министър, за да се организира честен вот. Президентът трябва да прецени кой най-добре ще оправдае очакванията на обществото. Едно политическо лице не бива да бъде служебен премиер, защото трябва да има усещане за безпристрастност. Иначе, ще има очаквания за намеса в изборния процес", обясни Рая Назарян.
В отговор на въпрос защо е подкрепила поправките в конституцията за "домовата книга", Назарян отговори, че "текстът е диспозитивен" и не вменява конкретно задължение на президента да назначи председателя на НС.
Той е дълбоко дискусионен виждате, че и Конституционният съд не може да се обедини по въпроса, посочи Назарян фактът, че КС на два пъти не успя да се произнесе по разпоредбата заради равен брой гласове за и против нея.
„Лице, което принадлежи към формация, която ще участва в надпреварата за доверието на суверена, не може да гарантира и да осигури провеждането на тези избори така, че да създаде среда без съмнения за честността и прозрачността на вота“, подчерта тя. По думите ѝ, това е отговорната политическа позиция, при която личните амбиции не трябва да стоят над обществения интерес, бе мнението и преди дни на Назарян.
"Очевидно е, че няма на 29 март 2026 година да има предсрочни парламентарни избори. Към момента няма яснота коя е датата. Нямам потвърждение, че предсрочни парламентарни избори може да има на 15 април", каза Рая Назарян.
Председателят на парламента пристигна в президентството 2 минута преди обявеното начало на срещата си с президента Илияна Йотова. Държавният глава я посрещна лично на парадния вход на институцията, което се случва за пръв път.
Президентът Йотова покани шефката на парламента първа в серията от разговори за възможностите за съставяне на служебно правителство.
Общо 10 са длъжностните лица, които могат да бъдат определени за поста. В така наречената "домова книга" попадат председателят на Народното събрание, управителят и подуправителите на БНБ, председателят на Сметната палата и двамата му заместници, както и обмудсманът и неговият заместник. Част от кандидатите за служебен министър-председател вече отказаха да заемат поста.
След като президентът Илияна Йотова определи на кого ще възложи мандат за служебен кабинет, кандидатът има една седмица, за да предложи състав на правителството. Заедно с назначаването на служебния кабинет, президентът трябва да определи и дата за предсрочните избори, които да се проведат в срок до два месеца.