Преминаване към реалната политика – Румен Радев ще го прави стъпка по стъпка

Румен Радев говори в "Панорама" по БНТ седмица след като окончателно напусна президентската институция и вече не е държавен глава. Това медийно участие беше очаквано с голям интерес. Доколко той беше задоволен е спорен въпрос, на който най-добре би било всеки сам да си отговори.
Бившият президент обаче можеше да каже поне малко повече от това, което каза, без да се притеснява, че опонентите му ще опитат, чрез изпреварващи действия, да опорочат и блокират неговите намерения.
Именно с този аргумент Радев отказа да говори по част от въпросите и отложи отговорите им за неопределеното бъдеще.
Все пак стана ясно, че партия ще се прави, но след предстоящите предсрочни избори. Името й обаче засега остава конфиденциално, за да не стане така, че недобросъвестни хора да го запазят в Патентното ведомство и то да се окаже неизползваемо от новата партия. Бившият държавен глава припомни и учредяването на партия "3-ти март", което също било недобросъвестно действие в пространство, където той смятал да участва.
Може би най-често използваната дума от Румен Радев по време на престоя му в БНТ беше думата олигархия. Премахване на олигархията от управлението на държавата, спиране на достъпа й до публични ресурси, освобождаване на съдебната система от нейното влияние и борба с неравенствата, които също са предизвикани от нея - това беше есенцията в говоренето на Радев и той се стремеше тази позиция да присъства в почти всеки негов отговор.
Дори когато водещият Бойко Василев се опита да прехвърли разговора в полето на външнополитическата тематика, бившият президент настоя, че предизборната кампания не бива да протича върху външни въпроси, защото това би дало възможност на представителите на сегашния управленски модел да се измъкнат от дебат по неудобни и нежелани от тях теми и проблеми.
Подходът, който Радев следваше в интервюто пред Бойко Василев, говори, че навлизането му в реалната политика ще става бавно и постепенно. Информацията, която ще се предоставя на медиите, ще е "на час по лъжичка".
В петък вечерта бившият държавен глава се опитваше да говори на целия народ, без да таргетира отделни публики. Той не посочи конкретно кои са потенциалните му партньори. По отношение на опонентите си пък се изразяваше имагинерно, избягвайки да ги назовава поименно нито като партии, нито като личности.
Най-вероятно проектът на Румен Радев ще се стреми към спечелване на максимално разнообразен електорат по време на предстоящия предсрочен вот. Целта ще е всеки избирател да си хареса нещо в говоренето на доскорошния президент и да гласува въз основа на това. Именно поради тази причина Радев избягва прекомерната конкретика и залага на реторика, която би била позитивно разчетена от всеки избирател, независимо от неговата ориентация и политическо самоопределение.
Олигархията е порок, прекомерните неравенства - също. Работещата съдебна система е обективна необходимост. Свободната стопанска инициатива и конкуренцията са ценности, които определено са необходими и полезни на всяка съвременна държава. Това говорене би било прието от всеки здравомислещ гражданин и всеки избирател би се припознал в една или друга негова съставна част.
Много от нововъзникващите политически проекти са подхождали по този начин и са използвали този тип реторика.
В най-ранния период от своето съществуване НДСВ, ГЕРБ и "Продължаваме промяната" активно експлоатираха антикорупционното говорене и обещаваха непримирима борба срещу корупцията.
Сега Радев явно ще говори повече за олигархия, отколкото за корупция, но така или иначе става дума за едно и също. Олигархия може би е малко по-въздействаща дума и вероятно това я прави по-подходяща за употреба, особено в предизборна обстановка.
Всички споменати формации, в началото на съществуването си, успяваха да привлекат много разнообразен електорат, който след това се редуцираше. Участието в законодателната и изпълнителната власт неминуемо води до това. Там става дума за вземане на конкретни решения и реализиране на конкретни политики.
Това съвсем естествено отблъсква част от електоралните симпатии. Ако общото говорене може да е привлекателно за всички, конкретните решения и политики привличат едни, но отблъскват други.
Всяка една формация трябва да бъде определена политически. Това просто няма как да не се случи. Ако самата тя не го направи, то ще се случи в резултат на нейното участие в политическия процес. Колкото и Радев и хората му да се опитват да отдалечат този момент максимално във времето, той без съмнение ще дойде.
Очевидно проектът на Радев ще се стреми да избягва външнополитическите теми по време на предизборната кампания.
Най-вероятно те ще бъдат отклонявани от хората на доскорошния държавен глава с твърдението, че така политическият дебат става удобен за олигархията, която не желае да напусне властта и да не пречи на променянето на управленския модел.
Темата за Крим е една от най-трудните и неудобни за Румен Радев. Съобразно международното право той е част от Украйна, но фактическото положение показва, че е руски. Това ще чуваме от представителите на новия проект винаги, когато тази тема бъде повдигана. Поне донякъде това също е опит да се задоволят всички нагласи и схващания относно Крим, които съществуват сред българските граждани.
Някои от тях, които уважават и държат на правилата ще възприемат вярната част от съждението на Радев. Други пък, най-вече с прокремълска ориентация, за които правилата нямат особено значение, ще чуят и възприемат единствено твърдението, че Крим е руски, само защото Русия го е окупирала, използвайки сила.
Разбира се, проблемът с полуострова продължава и с това, че той е силно милитаризиран и се използва в пълномащабната военна инвазия срещу Украйна. Изградена е назаконна инфраструктура. Окупирането му през 2014 г. беше една от важните предпоставки за започването на много по-мащабната война през 2022 г. Съвсем скоро ще се навършат 4 г. от нейното начало. За всичко това обаче може и да не остане достатъчно време в предизборната кампания, която ни предстои.
Допускането, че може да има разминаване между международното право (или което и да е право) и фактическото положение никак не е приемлива позиция.
Щом е възможно да съществува фактическо положение извън правото, то това означава, че правилата не се прилагат и търсенето на решения за проблемите не се случва съобразно тях. Преследването на алтернативни подходи и търсенето на алтернативни варианти води до демонтиране на установения правов ред. Той се обезсмисля и се заменя от безпорядък и хаос.
Международното право и вътрешното право са като скачени съдове. Чрез международното право се гарантират правилата вътре в страните. Поемането на ангажимент между държавите да признават и уважават своите граници и териториална цялост, им дава възможност да създават свои вътрешни правила, да се развиват съобразно тях, да натрупват богатство и социални блага.
Не така е било преди 80, 100 или повече години, когато огромна част от ресурсите на държавите са отивали за защита срещу териториални претенции и агресивни намерения. Всъщност колкото по-назад във времето погледнем, толкова повече войни и по-малко мир ще видим. Именно международното право, със своята поява, променя това и осигурява възможностите за траен мир и развитие.
Друг неудобен въпрос за Румен Радев в разговора му с Бойко Василев беше темата за "Боташ". Радев заяви, че независимо от критиките, този договор работи и чрез ангажирания капацитет се пренася газ. Бившият президент остави впечатлението, че разчита на Виктор Орбан използването на договора с "Боташ" да става все по-активно и да се разраства.
Радев изтъкна заслуги на Орбан, свързани с отношенията между България и Република Северна Македония, както и за приемането ни в Шенген. Доскорошният държавен глава така е видял нещата и така ги разказва.
В Унгария обаче евентуалният нов мандат на Виктор Орбан въобще не е сигурен. И там хората не харесват олигархията. Унгарските избори са на 12 април, а нашите вероятно ще бъдат седмица по-късно. Преди да гласуваме у нас, вече ще знаем какво ще е новото правителство в Унгария.
Чрез участието си в БНТ Румен Радев очерта в най-общи линии каква ще е кампанията на неговия проект през предстоящите седмици.
Определено не става дума за нещо непознато. Тази стилистика е присъствала и преди в България. Давала е и добри, и не чак толкова добри резултати.
Какво ще даде на Радев и хората му? Това ще започне да се изяснява с появата на очакваните социологически сондажи и реалния политически дебат по време на същинската част от предизборната кампания.