"Остават 3-4 месеца." Путин е предупреден за предстояща мащабна икономическа криза до лятото

Натоварена с трилиони разходи за държавни отбранителни поръчки и плащания на вербуваните на фронта, руската военна икономика наближава точката на пречупване.
Финансови служители на правителството предупредиха президента Владимир Путин, че през следващите месеци в страната може да се разрази икономическа криза. Това съобщи The Washington Post, позовавайки се на източник в пряк контакт с тези служители.
Според източника на изданието предупрежденията към Путин стават все по-спешни и служителите смятат, че кризата може да настъпи още през лятото. Путин е предупреден, че без по-нататъшни увеличения на данъците бюджетният дефицит ще продължи да расте поради намаляващите приходи от петрол и газ, докато банковата система е под нарастващ натиск поради високите лихвени проценти и големите обеми заеми за финансиране на войната, пише вестникът.
Московски бизнесмен заявил пред изданието, че до началото на кризата остават "три до четири месеца". Той добавил, че има нарастващи признаци на инфлация доста над 6-те процента, обявени от властите, въпреки рекордно строгата политика на Централната банка на Русия с ключов лихвен процент от 16%. Принудителните съкращения на хиляди работници и рекордната от пандемията насам вълна от затваряне на ресторанти и барове в Москва също сочат към бъдеща криза, казал източник от WaPo.
След две години военен бум, когато БВП нарастваше с над 4% годишно, руската икономика изпадна в тежка депресия. Миналата година растежът се забави до 1%, 20 от 28 граждански индустрии започнаха да се свиват, а компаниите – от малки до големи – изпитваха огромни проблеми с изплащането на дългове. Според Централната банка над 10 трилиона рубли заеми в банковите баланси са станали проблематични. Експерти от Центъра за макроикономически анализ и краткосрочно прогнозиране предупредиха през февруари, че страната на практика е навлязла в латентна банкова криза.
Въпреки двете вълни от увеличения на данъците, руският бюджет може да понесе астрономически дефицит от 10 трилиона рубли тази година поради намалените покупки на петрол от Индия и отстъпките от близо 30 долара за барел (според непублични правителствени оценки). А ако загубените приходи от петрол и газ бъдат компенсирани от Фонда за национално благосъстояние, почти всички налични средства на фонда – 4,1 трилиона рубли – ще трябва да бъдат изразходвани.
Мерките на ЕС срещу "сенчестия флот" биха могли да представляват нова "сериозна заплаха" за Кремъл, казал източник, близък до руски дипломати, пред вестника. През януари 14 държави от ЕС подписаха споразумение за съвместни действия срещу танкери, плаващи под фалшив флаг, като по този начин ефективно заплашиха да затворят за Русия Балтийско море, основният канал за износ на руски петрол. Като част от 20-ия пакет от санкции ЕС иска да забрани напълно морския транспорт на руски барели и свързаните с него услуги, което би застрашило половината от износа на петрол.
"Това е не само заплаха за икономиката, но и политически въпрос за това как Русия може да позволи това да се случи, без да загуби политическата си репутация", казал дипломатически източник пред изданието. Освен това Доналд Тръмп може да наложи нови енергийни санкции, ако смята, че "Русия саботира мирния процес", добавил той.