Всяко домакинство изхвърля годишно храна за 300 евро

В България се изхвърлят над 600 млн. кг храна годишно, като 57% от тях се губят по време на процесите на производство, съхранение, преработка и транспорт, т.е. преди да стигнат до потребителя. Останалите 43% се пилеят от домакинствата. Така всеки българин изхвърля средно по 41 кг храна на година.
"Това разхищение има висока цена - както за джоба на всеки българин, така и за икономиката на страната и за климата", казва пред "Климатека.бг" екологът Асен Ненов, съосновател на "Институт Кръгова икономика". 
Цитирайки данни на Евростат той посочва, че общият обем изхвърлена храна се оценява на над 9 млрд. евро. годишно за икономиката на страната, а за потребителите – около 300 евро годишна загуба на домакинство.
Все пак се наблюдава положителна тенденция у нас - ако през 2020 г. хранителните отпадъци от домакинствата са се равнявали на 58 кг на човек, то в последните години са намалели до 41 кг. 
"Част от причините за това пилеене се крият в незнание и неангажираност към последиците от изхвърлената храна, но други се дължат на объркване и несигурност от страна на потребителите. Всеки от нас е изхвърлял храна, без да е сигурен дали тя наистина е негодна", коментира екологът.
За пример той дава етикетирането на годността на храните. Много потребители не знаят каква е разликата в значението на двата вида етикетиране на срока на годност на храните - "срок на годност" и "най-добър до". Те звучат почти еднакво, но казват доста различни неща.
С „най-добър до“ се означава датата, до която храната запазва своето очаквано добро качество, вкус, аромат и вид. След обозначения срок тя все още е безопасна за консумация при условие, че са спазени инструкциите за съхранение и опаковката не е повредена. 
Със „срок на годност“ се обозначава датата, до която храната може да бъде консумирана безопасно. След тази дата, месото, млечните продукти и рибата могат да са опасни за здравето, затова не трябва да ги консумираме след тази дата.
 
Равнодушие или прагматизъм
Проучване от 2025 г. на Европейската комисия разделя потребителите на три основни групи според отношението им към хранителните отпадъци - равнодушни, прагматични и съзнателни.
В България най-голям дял са "равнодушните" потребители - 47% (при 40% средно за ЕС). Това е най-проблемната група - над 70% от тях изхвърлят храна ежедневно или поне веднъж седмично. Решенията им се водят почти изцяло от личното удобство – при избора на храна вкусът и цената са водещи, а теми като устойчивост и въздействие върху околната среда практически не влияят върху поведението им.
Прагматичните потребители по отношение на храната са 33% от българите. Те също поставят вкуса и цената на първо място, но за разлика от равнодушните изхвърлят храна значително по-рядко. Малко под 40% го правят веднъж седмично, но 60% не изхвърлят храна, което ги поставя в междинна позиция между удобството и по-отговорното поведение.
Съзнателните потребители са групата с най-устойчиви навици, но те са едва 20%. Шест от всеки десети от тях изхвърлят храна, а при избора им освен вкус и цена, силно влияние оказват етичната консумация и въздействието върху околната среда – фактори, които са важни за над 50% от тях. 
Намаляването на хранителните отпадъци изисква различен подход към различните потребителски групи, се посочва в изследването.
При равнодушните потребители е необходима промяна в мотивацията и ангажираността. Това може да се постигне чрез послания, които наблягат на цената на разхищението. При прагматичните потребители трябва да се работи повече върху мотивацията и поведението им – от планиране на пазаруването до по-добро съхранение и оползотворяване на храната. При съзнателните потребители усилията следва да се насочат към подкрепа, като се минимизира разминаването между намерение и реално поведение и се насърчи ролята им като пример за останалите.
 
Сериозен климатичен проблем
Хранителните отпадъци са сериозен климатичен проблем. В световен мащаб над 1 млрд. тона храна се изхвърля всяка година без да бъде консумирана – това е около 1/3 от цялата произведена храна в света, посочва екологът.
Установено е, че около 8% от световните емисии на парникови газове се отделят именно от хранителните отпадъци на човека. Но климатичният ефект започва много преди депонирането им: изхвърлената храна означава напразно използвани хектари земя; изпомпвана и транспортирана вода за напояване; вложена енергия за отглеждане, поддръжка, бране, съхранение, преработка, транспорт; приложени биоциди и торове и т.н. 
Ако този отпадък се компостира, може да бъде произведена почва, без да се навреди на природата. Но когато органичната материя се депонира – какъвто е масовият случай – тя отделя повече парникови газове, допринасящи за изменението на климата при разграждането си в анаеробни условия.
Важно е да отбележим, че към парниковите емисии от депонирането на изхвърлената храна се добавя и въглеродният отпечатък от производството на всяка една от съставките (включително опаковката и транспортирането на тези съставки), нужни за създаването, опаковането и транспорта на всички агрохимикали и торове, използвани масово в конвенционалните земеделски практики.
Ето защо намаляването на хранителните отпадъци е сред най-бързите и резултатни мерки с климатичен ефект. Редуцирането им предотвратява отделянето на емисии парникови газове от депата, намалява ненужното ползване на големи площи земя и необходимостта от нови ресурси. В същото време спасената от кофата годна за консумация храна дава безплатен и годен ресурс за социална подкрепа на уязвими групи.
Това е особено важно за България, в която 1.5 млн. души са в риск от бедност, а 21.7% от населението са под линията на бедност.