In memoriam: Моето прощаване с Виктор Кръстев

Вчера си отиде и Виктор Кръстев…
През последните 30 години той беше не само фактор в образованието във Враца.
Виктор Кръстев беше от онези личности, които стърчат в обществото и няма как да бъдат заобиколени.
С него членувахме в различни организации, които, общо взето се недолюбват, но това не ни пречеше да бъдем близки, дори имам смелостта да твърдя - приятели.
През годините той е правил за мен неща, които не бива, аз за него - също. 
По някаква негова си причина, той обичаше да се обръща към мен с Дидо. На най-близките си хора пък позволяваше да го наричат Вики.
Повече от 20 години имахме навика да сядаме на кафе или чай в „Тракийска принцеса“, за да обсъдим на блага приказка живота около нас. Не се случваше често, но спазвахме традицията. При една от нашите срещи той ми даде диск със запис на случка в неговия кабинет. Там имаше скрита камера, поставена с охранителна цел, тъй като много често излизаше от помещението, без дори да затваря вратата. На него имаше криминална история, която може незабавно да прогони от града едно алчно копеле. Виктор Кръстев ме помоли да прибера записа в моя архив и ме закле да го пусна, само ако положението във Враца стане нетърпимо. Никога не съм допускал, че ще дойде време, когато ще обсъждам това и той няма да е до мен. 
Днес ще напиша една история за Виктор Кръстев, която той ми разказа и вероятно повечето хора не знаят. Пускам я заедно с последната му снимка отпреди няколко дни.
От дълги години той имаше сериозен проблем със сърцето си. Може би преди около 5-6 години лекарят му казва, че е дошъл моментът, в който трябва да вземе съдбоносно решение. Да ме прощават близките му, ако не съм точен в детайлите, но сълзите ми текат и не съм в най-доброто състояние да стоя над клавиатурата. Та, тогава, лекарят му дава 2 възможности: да си оперира сърцето и да поживее или да не се оперира. Във втория случай му даваха от 3 до 6 месеца живот.
„Дребен детайл“ е, че при операцията сърцето трябва да бъде извадено от тялото и ремонтирано, като през това време неговият живот ще бъде поддържан от машина. Операцията ще продължи няколко часа и няма гаранция, че след ремонта сърцето ще заработи отново. На практика вероятността е била 50:50.
Въпреки това Виктор Кръстев се съгласява да поеме този риск. Преди операцията се простил със семейството си и легнал на операционната маса. След 5-6 часа се събудил с работещо сърце!
До вчера.
Отиде си човек, какъвто не се ражда често в град като Враца. Ще трябва да мине време, за да може вятърът да отнесе наносите върху личността на Виктор Кръстев, за да остане неговата фигура на титан. Онази, дето стърчи!

Светъл ти път, Вики!

Даниел Бузов, приятел на Виктор Кръстев