„Авторска религия“ и отклонение от учението: Експерти по източна философия с анализ на поведението на Калушев

Будизмът не допуска самоволното прекратяване на живота като духовен път, нито го свързва с израстване, по-добра карма или по-висше прераждане. Това беше категоричното послание в студиото на „Здравей, България“, където гостуваха музикантът Костадин Георгиев – Калки и специалистът по тибетска медицина Александра Алексиева във връзка с трагичния случай край „Петрохан“, при който бяха отрити телата на трима мъртви мъже, а впоследствие и труповете на още трима издирвани при връх Околчица.
От позицията на будизма „Диамантен път“ – единствената официално регистрирана будистка институция у нас по Закона за вероизповеданията – беше напомнено, че твърденията, според които самоубийството може да бъде форма на духовно развитие, са напълно несъвместими с будисткото учение. Според декларация, цитирана в предаването, подобни внушения представляват грубо неразбиране на концепцията за карма и изопачават хилядолетната хуманистична традиция на будизма.
Будистката общност отправя призив към медиите и обществото да не се използват непроверени определения като „будистка секта“ или „будистки ритуали“, както и да не се стигматизират вярващите чрез внушения, които нямат основание в автентичното учение. Подчертано беше, че будизмът учи на отговорност, състрадание и грижа за живота, а не на бягство от него чрез деструктивни действия.
Повод за разговора станаха кадрите, разпространени от разследващите, на една от стаите в хижата край „Петрохан“, в която се виждат картини, символи и религиозна литература. Поканените в студиото експерти коментираха видяното от позицията на познавачи на източната философия.
Според Костадин Георгиев – Калки, на видеото ясно се разпознава традиционна тибетска иконография. Става дума за т.нар. танки – ръчно изработени религиозни изображения, които са будисткият еквивалент на християнските икони. Те изобразяват духовни учители и светци от Средновековието, чиито учения и днес се преподават в манастирите в Тибет, Индия и Непал.
Александра Алексиева, която е рехабилитатор и специалист по тибетска медицина, и е живяла в Индия, също подчерта, че танките и показаните книги са напълно обичайни за хора, които се интересуват от будизъм. По думите ѝ обаче част от рисунките, които се виждат на кадрите, нямат общо с будистката философия и не би трябвало да се свързват с нея.
Калкѝ даде пример с книгата „Пътят на Бодхисатва“, която е едно от най-известните и основополагащи произведения в будистката традиция. Според него подобна литература може да бъде открита във всяка библиотека или дом на човек, който изучава източна философия, и сама по себе си не носи радикални или опасни послания.
В разговора беше категорично отхвърлена възможността будизмът да оправдава отнемането на живот – собствен или чужд. Калки обясни, че една от основните идеи в будизма е законът за причината и следствието – всяко действие води до последици, които се отразяват в кармата. Човешкият живот се счита за изключително ценен, защото именно в човешка форма съзнанието има възможност да достигне до просветление.

„Авторска религия“ и отклонение от учението
Иво Калушев през годините той се е отдалечил от автентичната будистка философия. Според информация, цитирана от Алексиева, той е избрал радикално да промени рамката на своите възгледи и практики, което някои определят като опит за създаване на „авторска религия“ или култ, без връзка с класическия будизъм.
Калкѝ изрази и лични съмнения относно официалната версия за убийствата, като подчерта, че според него в случая има множество нелогични елементи, които не се връзват със свидетелски разкази. Въпреки това той отказа да навлиза в конкретни версии, за да не допринася за допълнително обществено напрежение.
И двамата гости бяха категорични, че случилото се край Петрохан не бива да се обвързва с будизма като религия. Всеки може да интерпретира философски идеи по свой начин, но подобни интерпретации не представляват самото учение. Както подчерта Александра Алексиева, в историята неведнъж са извършвани жестокости „в името на религията“, но това не означава, че те имат общо с нейните истински ценности.