Неприлично ли е да се звъни по телефона или това е нещо за възрастните хора

Преди 150 години Александър Греъм Бел изобретява телефона.
Това, което някога е било чудо, се е превърнало в рутина и младите хора днес избират други методи за комуникация. Но наистина ли телефонните разговори са отживелица?
„Г-н Уотсън, елате тук, искам да говоря с вас.“ Тези думи, изречени преди 150 години, поставят началото на революция в комуникациите. Това са първите думи, които изобретателят Александър Греъм Бел успешно предава ясно на разстояние. На 14 февруари 1876 г. Бел подава патент за изобретението си, с което поставя началото на ерата на телефонната комуникация.
Моменталното предаване на глас на дълги разстояния е революция, която изумява онези, които за първи път го преживяват. „Чудесно изобретение“, пише вестник „Уичита Сити Ийгъл“ в Канзас през 1877 г. В него се описва как публиката избухва в аплодисменти след демонстрацията на телефона.

Промяна на предпочитанията
Въпреки че отне няколко десетилетия, за да стане телефонът част от ежедневието, днес е по-лесно от всякога да се обадите на някого. Мобилните телефони ви позволяват да говорите, докато вървите по улицата, в кола и дори в банята – изглежда почти няма ситуации, в които да не можете да се обадите. Но за мнозина телефонното обаждане вече не е познат метод за комуникация.
Начините, по които хората общуват, са се умножили експоненциално. Предпочитанията им също се променят: хората все по-често избират текстови съобщения.
Според международно проучване на YouGov, проведено през декември 2023 г., SMS и други текстови съобщения са най-популярният метод за лична комуникация: 40% ги смятат за свой първи избор. 29% предпочитат мобилни телефонни разговори, а само 3% избират стационарни телефони.
Тези предпочитания варират значително в различните поколения: младите хора все по-често изоставят телефона като основен метод за комуникация, докато по-възрастните хора се насочват към гласови повиквания. Текстовите съобщения се предпочитат най-често от респонденти на възраст между 18 и 24 години. А тези над 55 години показват най-голямо предпочитание към телефонните разговори.

Поколение на мълчаливите
Тази зависимост от текстови съобщения е довела до това поколение Z (а понякога и милениалите) да бъдат наричани „мълчаливото поколение“. „Бих казала, че младите хора са свикнали предимно с факта, че по-голямата част от комуникацията ни се осъществява чрез текстови или гласови съобщения“, обяснява Леа Уц, млада милениал. Тя е водеща на немския подкаст Telephobia, където помага на хора от всички възрасти да се ориентират в особено трудни и емоционални телефонни разговори.
Младите хора са свикнали с този тип комуникация, свикнали са да обмислят формулировките и емотиконите, да редактират или изтриват съобщения и да контролират момента на получаване и четене на съобщения.
За младите хора спонтанното обаждане може дори да изглежда неучтиво – като импулсивно искане за незабавно внимание. Може би затова, според проучване на Uswitch UK от април 2024 г., 68% от хората на възраст между 18 и 34 години предпочитат обаждания в предварително уговорено време.
Когато човек изпраща съобщение, това дава на получателя усещането, че някой очаква отговор в удобно за него време и не иска да го безпокои, обяснява Утс.

Неловкост и съмнения
Но дори сред по-възрастните поколения телефонните разговори могат да предизвикат неловкост и колебание. Амит Кумар, доцент по маркетинг и психология в Университета на Делауеър, изучава очакванията на хората от гласовите разговори и как те съответстват на реалността. Въз основа на редица проучвания той твърди, че хората намират гласовата комуникация за по-неловка от писането на текстови съобщения - убеждение, което е общо за всички възрасти.
„Нямаме данни за значителни разлики между възрастовите групи“, казва той. Необходими са допълнителни изследвания , за да се направят по-категорични заключения . Кумар отбелязва, че колкото по-опитен е човек в нещо, толкова по-добър е в него. „Но ако хората избягват да правят повиквания, те не могат да се учат“, заключава изследователят.

Моля, вдигни телефона!
Въпреки това много хора, включително млади хора, вярват, че важни или радостни събития изискват телефонно обаждане. Проучване на Uswitch установи, че 53% от анкетираните на възраст 18-24 години биха се обидили, ако не им се обадят, за да споделят важни новини - например годеж или раждане на дете. Сложните теми също често се обсъждат по-добре по телефона - ако човек може да преодолее страха си от набиране на номер.
Гостите в подкаста, водещ на който е Лия Уц, провеждат разговори по дълбоко лични теми - от разговор с дългогодишен насилник до опити да се свържат с шофьор, причинил сериозна катастрофа.
„Хората обикновено разбират, че това не е нещо, което могат да обсъждат в чат“, казва тя. За Утс телефонният разговор е „перфектният баланс“ между емоционалната близост и безопасната дистанция. „Това е много лична връзка, но не толкова емоционално натоварваща, колкото среща лице в лице.“

Въображаеми трудности
И ако истинската връзка е важна за някого, телефонното обаждане има значително предимство. „Открихме, че хората формират значително по-силни връзки, когато общуват по телефона, отколкото чрез текстови съобщения“, казва Кумар, цитирайки своето изследване.
Ами възприеманата неловкост от телефонните разговори? Тя е подвеждаща. В действителност хората не изпитват повече неловкост, когато говорят по телефона, отколкото когато общуват чрез текстови съобщения. „Това са просто въображаеми трудности. Просто си мислим, че ще е странно да говорим по телефона“, обяснява той.
„Но когато хората говорят помежду си, те се чувстват по-интимни“, добавя изследователят. Интересното е, че видеоразговорите, както показва изследването на Кумар, не създават по-силни връзки от телефонните разговори. Изглежда силата на емоционалната интимност се крие именно в гласа.